Страхил Безстрашнев (не се чудете на името, майка му била неосъществена писателка) обичаше да ходи за риба като всеки трети бургазлия. За разлика от колегите си, Страхил беше пишман рибар. За пет години не хвана и едно кьораво попче.
,,Нямаш слука и това си е! Добре че на път за вкъщи има магазин за риба. И защо купуваш по пет килограма, на жена ти ѝ дотегна да я чисти и мазето пращи по шевовете от консерви тип „Ропотамо“, рибен салам, рибна салата, веяна и пушена скумрия”- обаждаше се вътрешният му глас, а Пенка – жената проклинаше късмета му и се надяваше да си хване любовница, вместо да клечи на кея.
-Някой ми е направил черна магия!
-Няма такова нещо. Трябва да мислиш позитивно!- му рече психологът и му написа няколко изречения, които да чете сутрин обърнат по посока на слънцето, за да предизвиква положителна енергия.
Късметът обаче не идваше.
,,Само дето му даде една чанта пари на този шарлатанин, хвана ли нещо?”– продължаваше да го изнервя вътрешният му глас.
-Някой ми е направил черна магия!- повтаряше си Страхил и отиде в село Бата, при ходжа, да му я развали. Но ходжата се занимаваше с вуду магии и за да не го връща с празни ръце, му направи кукла, която да седи на рибарското столче и да привлича рибата.
Нищо не се променяше. Страхил сменяше местата, такъмите и стръвта, но не кълвеше.
,,Защо не смениш водоема?”- посъветва го вътрешния му глас.
Речено сторено. Страхил отиде на езерото Вая да хвърля за сом, щука и шаран. За пръв път от пет години не извади клони, тиня и скъсани мрежи, а жаба.
-Какво си ме зяпнал?- каза жабата с човешки глас. Не си ли виждал златна жаба?
-Златна жаба? Какво ти е златното?
- Ох, извинявай забравила съм си златната рокля. Крия я под един камък в блатото, че там е много мръсно и все трябва да я пера. Днес дойдох тук да се изкъпя, пък ти ме улови. Ще ме пуснеш ли, моля те, ще ти изпълня едно желание.
-Какви желания, какви пет лева, само едно искам да хвана поне една риба.
-За една риба хич няма да се напъна. Нали съм златно момиче, едно време чаках реката да си смени водите, да минат черната, жълтата и в златната вода да си потопя пръста, аз влязах цялата в реката, след това целунах един принц, станах жаба, абе обикалям някакви приказки, не мога едно гадже да си хвана като хората. Но за твоето желание ще се постарая. Затвори очи и си го намисли!
Полакоми се Страхил и си пожела да хване толкова риба, колкото очите му не са виждали. Жабата скочи три пъти, завъртя се и прати Страхил на един риболовен кораб около Фолклендските острови.
-Какво зяпаш бе?- хващай се за трала и дърпай!- разкрещя му се боцманът, който приличаше незнайно защо на Джак Спароу.
Страхил се хвана до моряците и задърпа мрежите. Толкова много скумрия не беше виждал, имаше дори няколко малки акулки.
,,Имало Господ – блажено си помисли Страхил. Ми какво ще кажа на жената, къде съм ? Кога ще се прибера?”
,,Тъпа жаба”- бяха думите с които го събуди неговият вътрешен глас. ,, Какъв беше тоя откачен сън, ти никога не си ходил за риба и си ерген!”
,, Сигурно трябва да се обадя в предаването на Маг Светлина, тя може да знае какво означава съня…”
,, А не, само ще ти набъбне сметката, знаеш ги тия импулсни телефони. Времето ще си покаже, нямаме пари за глупости.”
Като не можа да излезе на глава с вътрешния си глас Страхил се примири, но още се чуди какъв беше този сън.
Автор: Недялка Арнаудова
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
