В поречието на Камчия ловенето на риба е хоби, страст, занимание почти на всеки втори човек – млад или стар. Чалъмите са различни: с ръце в подмолите, със самоделни бомбички, с мрежи. На 17 години аз бях от най-масовата, легалната група – на въдичарите. С риболовен билет, с рибарски такъми, чиито левова равностойност беше може би повече от едномесечния оборот на който и да е варненски рибарски магазин.
Бях въвлечен в тази страст още от малък, от свако и вуйчо ми. С нетърпение чакахме всяка сряда. На площада в Дългопол се разпъваше сергия с рибарски принадлежности, за да си купим нещо ново, да си обновим инструментариума.
От многото рибарски приключения искам да възкреся един спомен от лятото на 1972 година, без да разтягам локуми, както обикновено го правят старите ловци и рибари на раздумка. Случаят е свързан с едно от първите, масови окръжни състезания по риболов, организирани от Ловно-рибарския съюз. Бях от първите записани състезатели, чаках с нетърпение датата и часа, по цели часове връзвах такъми, четях рибарски рекламни материали, правехме и захранки по рецепти, които пробвах в дните преди състезанието.
И ето, че дойде паметния ден. Автобусът беше специален, ТКЗС-то го беше купило от някакъв цирк, целият напъстрен с маймунки и разни други „циркаджийски” животни. Качихме се в това бижу цяла тълпа мераклии за големия шаран и голямата награда, която никой още не знаеше, щеше да ни се каже в края на състезанието.
Един от по-възрастните, от групата на баш въдичарите, беше помъкнал цял сноп пръти от коноп. Тогава ги нямаше сегашните пластмасови и капронови пръчки, нито скъпите макари. Камчийската риба се ловеше с най-обикновени пръчки, а конопените се считаха като по-висша категория.
Та този наш колега се оказа най-далновиден, с бакалски нюх. Тъй като често препродаваше на децата и на новаците разни рибарски принадлежности, продаде по време на състезанието и няколко пръчки на другоселците. Други – подари на земляците си понеже известно е, че в Камчия имаше тогава големи шарани и сомове, които огъваха въдици, късаха месина, чупеха пръчки.
Състезанието се проведе на язовира в село Николаевка. На мен се падна място №1. На всеки двама съседи-състезатели имаше по един съдия да записва бройките на уловените риби, да следи за предварително обявените условия. Тогава аз за пръв път видях нещо, за което всеки камчийски рибар можеше само да мечтае - спининг с голяма, лъскава макара. Беше притежание на важен господин с елегантна брадичка, с позлатени очила и италианско бомбе, чиято марка „Борсалино” много по късно научих.
Беше пристигнал след нашия автобус с най-модерното превозно средство в ония години – „Варшава”. Нашите камчийци със завист поглеждаха към човека и останалите му непознати за нас такъми – плувки, пакетирани захранки, звънчета, оловни тежести, излети в калъп. Защото всички ние бяхме с пръти от коноп и какви ли не чудати самоделки.
За разлика от други дни, когато по цели часове съм клечал на брега на Камчия, без да ми клъвне, този ден късметът ми проработи още в началото на състезанието. От 40-те състезатели, пръснати по целия източен бряг на язовира, аз хванах първия шаран. Имаше само тук-там уловени таранки и много изхвърлени обратно дребни риби, съгласно норматива за тегло и дължина. Колегите покрай мен взеха да ме гледат през рамо, с едно завистливо око, както преди това гледаха с ококорени очи модерния спининг на важната прелетна птица…
След като времето на състезанието изтече и съдиите измериха улова на всеки състезател, оказа се, че моята уловена риба е най-много – 7 килограма и 200 грама. Бяхме строени в полукръг на полянката. Главният съдия най-напред изрече моето име, високо и бавно, после и останалите петима.
Беше съобщено, че първите трима отиват на републиканско състезание, а после и в Чехия. В един миг, когато прозвуча моето име в ушите ми, неволно погледнах към единия край на редицата и видях как оня, бомбелията, демонстративно напуща строя и с бързи крачки се отправи към колата, където го очакваха двама мъже, зяпачи на състезанието.
След изброяване имената на първенците, дойде най-после реда на наградите, кой знае защо пазени до тогава в тайна. Най-голямата награда, естествено, беше моята – голяма черна чанта. Всички викнаха „Ура!”, дългополци – най-високо, защото това беше награда и за града. И най- важното – заговори се после за „вълшебните” качества на конопените пръчки, които от тогава започнаха да се наричат „дългополски бамбук”.
В началото наградата ме зарадва, но малко по-късно, когато се отвори „пазара” на уловената риба за състезатели и зрители, останах не само разочарован, но и обиден, прецакан от организаторите. Защото на етикета на чантата пишеше 3 лева и 20 стотинки, а рибата, която оставих за продажба струваше 7 лева и 20 стотинки!
Този на пръв поглед дребен случай, който може би не заслужава чак такова внимание, много често ми се явява като неканен спомен-видение, когато следя политиката и нашите уникални, демократични промени като обикновен гражданин. Може би и вие, уважаеми читателю, вече се досещате, какво искам да кажа. Първо: големите шарани не винаги се хващат с модерния, скъпия, лъскавия въдичарски инструментариум.
Най-важното условие в случая е опитът, търпението, волята. Второ: сигурно вече разбирате как фино, дипломатично и законосъобразно са ни лъгали и продължават да ни залъгват чорбаджиите-работодатели с разни празни чанти и куфари, с битови дреболийки, с лъскави, полирани грамоти, ордени и отличия, срещу многократно по-високата стойност на нашия работнически труд! Срещу мълчанието на рибите, което рибарите-бракониери охотно тълкуват като съгласие! Защото те, рибите, нямат друга алтернатива освен електрическата скара и тигана с врящото олио…
Автор: Планимир Петров
В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.
Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.
Благодарим и за неоценимата помощ на:
