Завършил съм морското училище в гр. Бургас и това определи и живота ми, и професията ми. От 25 години се занимавам с риболов, продължавам традициите на моя род в тази дейност, но за мен морето винаги е било много повече от географско понятие или източник на прехрана.

То просто е част от кръвта ми. Целият ми живот е свързан с него – и миналото, и настоящето, а чрез децата ми – и бъдещето. Произлизам от стар рибарски род, дядо ми Димитър Вангелов е един от създателите и председател на Риболовна кооперация "Тракия" в Несебър.

По онова време изкупувахме рапани и риба в Несебър и мечтата ни беше да направим рибна борса, но годините бяха такива, бурни и така и не се реализира идеята на дядо. Може пък някой ден да имам възможността да спомогна мечтата му да се сбъдне.

Помня как слагахме паламудите в дървени касетки, помня подвикванията на мъжете и бляскавите тела на рибите - представете си организацията на пазар например като в Испания.

Когато съм сред морската шир, се чувствам уверен, спокоен, плувам в свои води. Да кажа, че обичам морето, е все едно да кажа, че обичам да дишам. От малък съм свързан с него. Занимавал съм се с ветроходство в ОМК Несебър, един от основателите на клуба съм. Имам чудесно семейство, синовете ми също носят солената вода в кръвта си и продължават традициите на рода. И двамата са преминали през клуба по ветроходство, а големият вече е студент във Висшето военноморско училище ,,Никола Вапцаров'' във Варна.

Най – голямата си сила черпя от морето. Това, че градът ни е на бряг, ме зарежда и ме кара да се боря и да работя за това децата - не само моите, но и децата на всички, които са избрали Несебър за свой дом - да останат тук.

Преди около десет години си купих риболовен кораб - "Свети Никола", преди това имах и друг, а в края на миналата година станах собственик на още един. На "Свети Никола" работят петима рибари, и аз наравно с тях - с тези хора заедно, почти ежедневно в дните за риболов, сме в морето.

Любовта ми към морето и към Несебър е причината да съм сред учредителите на сдружението „Местна инициативна рибарска група Несебър – Месемврия“.
Какво да ви кажа, риба има! Но проблемът е в липсата на регулация и правила пазара. Например, ние хващаме цаца целогодишно, даваме я на цеховете за преработка и сега складовете им са пълни. Това води до нереализиране на новия улов.

Преди 5 години пазарът на цаца беше умерен, а през 2019 г. имаше доста от тази риба. През миналата година преходните риби лефер, чернокоп и други въобще ги нямаше, толкова малко беше количеството на уловена риба. Тази година и в Турция няма риба, предполагам глобалното затопляне е причина за това. Водата в морето така и не изстина...все е топла и рибата минава все по на дълбоко. Все по-широко се коментира и темата за делфините – превръщат се в сериозен проблем, защото те нямат естествен враг.

Един делфин изяжда по 20-30 килограма риба на ден. И запомнете ми думата, ако не се въведат правила за регулация, след време Черно море ще остане само с делфините.

В нашето море има риба, през миналата година имаше много, тонове. Е, сега е друго, няма. Тази година ловим много хамсия, тонове - за една минута 10-15 тона, пускаш и кораба спира от риба...такива неща.

Пътувам доста и винаги гледам да мина през пристанището на града или селцето където съм, да посетя рибните пазари и борси. Мога да кажа от лични впечатления - че нашите риболовни техники в сравнение с тези в Европа са много остарели и евтини.
И пак да отбележа – за мен спасението за нашия бранш е в рибната борса, тя ще регулира и пазар, и цена. За съжаление, в България всеки може да стане рибар. Не е добре това нито за морето, нито за хората.

Морето ми е дало много спомени, вземало ми е приятели, давало ми е нови, повечето ми истории са свързани с него, а някои от тях са си направо като филм. Сещам се за една невероятна история! Беше през 1992-93 година, или началото на 90-те. Някакъв кораб, предполагаше се, че е руски, беше изпуснал една белуга. После белугата се появи тук, на даляна, на Козлука. Голяма атракция!

В продължение на месец хората я храниха, далянаджиите не хванаха нито една риба в този период, белугата всичко изяждаше. Двама местни рибари - Васко Кърлев и Андон я хранеха всеки ден в устата, даваха и риба...и после, след време чухме че на север край Балчик са я убили…За съжаление, всеки може да стане рибар.

 

Автор: Никола Вангелов

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов.

Благодарим и за неоценимата помощ на: