“Има три вида хора: такива, които са живи, такива, които са умрели и такива, които са в морето.”

Посвещава се на всички, които са плавали в окрити води.

Дарин мръзнеше на автобусната спирка и чакаше автобус номер 15. Дъждът капеше на едри капки. Сива мъгла беше погълнала последния ноемврийски ден, сякаш Господ беше хвърлил мрежите си за Никулден.

- Тук номер 13 спира ли ?- попита някой.

- Моля ?

- Спира ли тука 13-ката ?- повиши някой тон.

Новите автобусни линии опасваха града като коледни гирлянди.”Б1, Б 2,Терминал Изгрев...23:10...”. Гражданите, все по-объркани, се разпитваха по улиците и разсъждаваха за линии и маршрути, сякаш всички бяха станали инженери и отговаряха на сложни въпроси за инфраструктурата.

Дарин беше потънал в шубата си и мислеше. Как щеше да им каже ? Наистина искаше да заминине. Но една година без любимата си жена, с оранжеворуси коси и очи като въглени. И без малката- нейно подобие, родило се да плени вовеки сърцето му. Вдишваше на пресекулки студения въздух. Една сълза се търкулна и падна на ревера му.Предлагаха му работа на риболовен кораб в Берген, Югозападна Норвегия. Негов стар познат. Заедно завършиха Морското и заедно се качиха за първи път на кораб. Тогава се чувстваха като Фернандо Магелан и Америко Веспучи. Бяха славни времена. Емоции. Истории. Нощи в открито море.

Да, щеше да спечели пари. А така им трябваха.

А Норвегия! И там, тези огромни китове като острови! Като скачаха, отваряха морето, сякаш  Моисей с тоягата си, когато прави път на израилтяните.

Животът на кораба беше различен. Там дните те отнасят далече, далече... А като се върнеш- брадясал и с един луд поглед, все едно си бил на друга земя и си живял с някакви странни същества от друг вид, и сега никой не те разбира. Такива бяха  месеците на кораба – русалски. Мъжки вемена.  Белот. Ром. Уиски. Смях. Страх. Бури. Гмуркане. Сол...

– Следваща спирка : “Ради Николов”.

Дарин слезе и пое към къщи. Живееше близо до морето. Имаше нужда да го чувства. Морският му дъх. Шумът. Свечеряваше се.

Имаше един месец да вземе решение. Да вземАТ решение.

Месец на семейно щастие.Месец - очакване на Рождество.

Вратата се отвори и се показа малка руса глава :

-Тати, тати ! Виж, имам Елза от “Леденото кралство” !

Въздухът миришеше на тиква и мед. Елхата хвърляше отблясъци. Звездите бяха слезли на прозорците.  Нощта опъваше черните си кринолини. Само котката - Белка гледаше отвън .

 

Автор: Даниела Атанасова

1.