Стоил се събуди с тягостно чувство за душевна празнота, което беше обяснимо. След броени дни се навършваха пет години откакто безразсъден младеж, прибирайки се от студентски празник беше блъснал на пешеходна пътека непълнолетния му син. Ден след трагедията момчето почина и животът на почернения баща в един миг сякаш загуби смисъл. Казват, че времето лекува, но с всеки изминал ден болката не само, че не изчезваше, но ставаше все по-нетърпима. Не можеха да я намалят нито ежедневните посещения на гробищата, нито мъчително очакване за справедливо наказание на виновника.
В търсене на начин да избяга от постоянната изгаряща душата му болка, Стоил откри риболова. Прекарваше дълги часове на водоемите и макар да продължаваше да си задава хиляди въпроси, на които не намираше отговор, съзерцаването на спокойната водна повърхност и безгрижно прелитащите птици му носеше така жадуваното дори и за кратко безвремие. Уловените риби пускаше обратно във водата, поне те да продължат живота си.
И днес Стоил се отправи към езерото Вая за поредната си среща с природата. Навън все още беше тъмно, даже нямаше трафик по иначе доста натоварения маршрут към най- големия Бургаски квартал Меден рудник и отбивката за Горно Езерово. Още докато паркираше колата си на чакъла сред грациозно поклащащия се от лекия ветрец камъш, Стоил интуитивно усети нечие присъствие. Нещо шумолеше близо до водата, но той не се изплаши ни най-малко, даже напротив-нямаше търпение да разбере какво се случва.
- Дали някой не ме е изпреварил? - учудено се питаше мъжът, докато приближаваше любимото си място за усамотяване. Най- малко беше очаквал да види смугъл малчуган, който съсредоточено стискаше в ръце самоделната си въдица.
- Наслука, колега! Кълве ли, кълве ли? – странно оживен Стоил поздрави не по- малко учуденото момче, което в отговор само кимна с глава, а буйните му къдрици се разпиляха във всички посоки. Първите слънчеви лъчи бяха започнали да заничат из-под надиплените, все още сънливи облаци, като че ли живо се интересуваха как ще се развият отношенията между двамата рибари. Отначало Стоил се настани удобно в своя си ъгъл, метна въдицата и зачака. Искаше да се наслади на изгрева – картина, която трогваше с естествеността и красотата си. Действаше му някак пречистващо и му даваше вяра, че и след най- тъмната нощ изгрява животворно слънце.
Леките игриви вълнички на повърхността на езерото го успокояваха със своята монотонност и тук-там образуващите се слънчеви зайчета на моменти даже изтръгваха неподозирана усмивка от иначе безизразното лице на суровия мъж. С поглед съпровождаше преминаващите ята, които в строг ред се носеха в синевата, недостижими в своето безгрижие. Не след дълго Стоил, почувствал се пречистен, насочи вниманието си към колегата рибар.
- Приятелю, как си? Ясно е, ще си посетим доста време тука, ако нямаш нищо против да си побъбрим, а...какво ще кажеш?
Противно на очакваното момчето много бързо скъси дистанцията, като че ли чакаше точно този момент да изплаче своята болка та макар и на някой непознат. Започнал веднъж, не можеше да спре. Стоил слушаше със затаен дъх и в съзнанието му нахлу мисълта – „Боже, колко мъка има по този свят, Боже!“ Детето беше отраснало в мизерия – живееше в коптор без ток и вода, баща му алкохолик и наркоман се беше споминал без време, майката – забягнала с друг мъж, оставяйки Васко и по-малката му сестричка на произвола на съдбата.
Децата оцеляваха благодарение на всеотдайните грижи на баба си и помощите, които получаваха от държавата и училището. Като спомена „училище“ погледът на детето се оживи- сподели, че и двамата със сестричката му редовно посещават часовете не само заради вкусната храна, която получават и различните занимателни игри, но и за знанията, които придобиват.
Въпреки крехката си възраст, а и навярно под влиянието на баба си, Васко беше прозрял, че за да стане полицай, каквото беше желанието му е нужно да извърви дълъг път, който задължително минава през училището. Чувствайки се мъжът в семейството той се опитваше да помага на семейството си с прехраната и затова се изявяваше като рибар. Стоил го слушаше с интерес, като от погледа му не убягна фактът, че детето беше взело със себе си книжка и използваше часовете докато е на водоема да чете.
Времето минаваше неусетно и въпреки, че днес беше Никулден, рибата упорито не искаше да кълве. Но това не притесняваше особено новите приятели. Стоил за пръв път след нещастието, което го сполетя разговаряше толкова непринудено с някого, при това – непознат. Ако някой му беше казал, че едно дете ще го накара да се отпусне така, нямаше да повярва.
Двете изстрадали души прекалено дълго бяха таили болката в себе си и сега не можеха да спрат да споделят мъката и надеждите си. Пръв се окопити Стоил, спомняйки си каква беше целта на посещението им на езерото и като вдигна поглед към вече отдавна проясненото небе, отправи гореща молба към Свети Никола да даде поне една риба на въдицата им. Не след дълго, светецът сякаш чул молитвата прояви щедрост и Стоил улови един шаран , при това с завидни размери.
- Браво, бате Стоиле! Майстор си! – не скри радостта си новият му приятел.
- Васко, гледай сега, хайде да направим с теб една сделка! Детето го погледна с изненада и очакване.
- Вземи сега ти тази риба, аз днес имам рожден ден и искам да почерпя. Утре пак ще се срещнем тук и от теб искам да ме поздравиш с едно стихотворение, защото сега ясно е, че нямаш готовност. Става ли?
Непознатият мъж беше спечелил доверието на малчугана, на който не му трябваше много време за размисъл.
- Даже две стихотворения ще ти кажа бате, едно за днес и едно за утре – с грейнало от щастие лице Васко вече разглеждаше на ум „репертоара“ си.
Стоил за пръв път наруши принципа си да връща уловената риба обратно във водата. Грижливо положи щедрия улов в полиетиленово пликче, което намери в чантата си и го връчи на все още не вярващия на късмета си Васко. А шаранът, като че ли почувствал, че ще бъде употребен за добро кауза, се усмихна загадъчно на благородната лъжа на мъжа.
Автор: Диляна Кирова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
