Неделя. Сутринта бе още хладно и групата рибари се приближаваха до реката, облечени с якета и шапки. Петимата приятели отдавна искаха да прекарат един почивен ден заедно и накрая това бе възможно. Оставили автомобилите си в града, те пристигнаха с автобус. От спирката имаше около два километра път, след него мост и по стръмна пътека се слизаше на брега. Те вървяха с бързи крачки. Говореха, смееха се и си спомняха забавни случки. Работеха на различни места и рядко се виждаха, но се познаваха още от детските си години.

Стигнаха до брега, оставиха си раниците на земята и всеки от тях започна да вади въдиците. Раздалечиха се един от друг на няколко метра разстояние. Знаеха, че с приказките бяха до тук. Всички думи бяха останали по пътя, там където щяха да чакат своите стопани. Милко, Иван, Павел, Стефан и Благой закачаха мълчаливо стръвта на кукичките. Всеки от тях носеше различни примамки. Червеи, жито, царевица и хляб. Хвърлиха въдиците в реката и седнаха на столчетата си. Само Стефан бе разчистил от бурени своето място и земята усети тялото му.

Тишина. Водата бе равна като тепсия. От време на време избълбукваха мехурчета. Усмивки се появяваха по лицата на рибарите. Оставили проблемите си някъде далеч, те си почиваха следейки какво се случваше пред тях. Стефан се надигна от земята, когато видя, как кордата му потреперваше. Хвана здраво въдицата. Плувката потъна и той дръпна пръчката толкова силно, че първо видя уловената риба във въздуха. Тя падна отново във водата, а през това време, кордата се бе закачила за близък храст. Стефан погледна към Павел и тихо каза:

-Малка е, ще я оставя във водата.

Беше откачил от храста кордата, когато плувката отново потъна. Стефан се сепна. Започна да навива макарата и плувката се вдигна от водата. Рибката бе захапана от жаба. А след нея се показа и змия. Жабата бе лапнала рибката, а змията – жабата. Тишината бе нарушена от гръмогласният смях на Павел, който през сълзи извика:

-Вижте, вижте! Вижте, какво направи Стефчо!

Приятелите тръгнаха към Стефан, но докато стигнат до него, рибката, жабата и змията, вече се бяха откачили от кукичката.

-Какво стана, защо викаш? – попита Иван.

-Какво, какво! – отговори Павел. – Да видиш, как Стефчо хвана три неща на един път. Рибка, жаба и змия.

Приятелите се побутваха един друг и смехът им огласи тихия доскоро бряг.

-Остави ги! – каза Стефан. – Те и без това не ни вярват. Нали казват, че рибарите сме послъгвали и раздували работите много. Как да им докажа. Но поне се посмяхме.

Развеселените приятели отново се върнаха по местата си. Половиха още час два, събраха си въдиците и тръгнаха към автобусната спирка. Който познае за какво са си говорили по време на пътя, ще му пожелая да хване най-голямата риба, по-голяма от всички уловени до този момент. Случката с трите неща в едно, дълго се разказваше и преразказваше  от уста на уста в големия, лишен от такава тръпка град. А Иван, Стефан, Павел, Благой и Милко си обещаха да се събират по-често и да ловят приключения. И ако нямаше рибка, жаба и змия, то три в едното да е почивка, удоволствие и приятелски разговор.

 

Автор: Явор Перфанов

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на: