От тъмнината на входа първо се показа рошавата му глава. Плахите черни очи се озърнаха наляво-надясно, а после острият му кльощав нос се подаде иззад укритието на вратата. Брадичката му се повдигна нагоре и насочи погледа към балконите. Главата се заозърта наляво-надясно, все още ориентирана в посока, перпендикулярна на обичайната.
След като тишината откъм етажите отгоре явно го удовлетвори, през процепа на входната врата се измъкнаха кокалестите му рамене. Последва го длъгнестото, върлинесто тяло, а най-накрая, на големи разкрачи, се измъкнаха и дългите му сухи крака.
Станой Петрушинов, измъкнал се от временното си укритие, затвори предпазливо вратата на входа зад себе си и поотпусна напрегнатата си снага. Поизправи врат и се озърна наляво-надясно. Наоколо нямаше никого, слънцето прижуряше, ленивият съботен следобед беше притихнал в карето стари жилищни кооперации наоколо.
- Маймуна мръсна с маймуната ти! Твойта сметка, некадърник с некадърника ти, пак ми се измъкна по чорапи!
Станой, чул внезапния крясък от балконите над него, се приведе отново и вдигна ръце да покрие рошавата си глава. Тъкмо навреме – от балкона на семейното им жилище политна глинена саксия, профуча на сантиметри от него и се разби на стълбището пред него.
- Ах... измъкна се, маймуната ти с маймуна... Чакай, чакай, ще те науча аз тебе!
Едра, люта жена крещеше по Станой от третия етаж и пяна хвърчеше от устата й. Станоица, защото това беше жената на клетника, се отдръпна за секунда от парапета.
Само след секунда-две се появи отново, прицели се с едно притворено око и пусна през балкона малко дървено столче, опитвайки се да уцели Станой. Мъжът се възползва от предимството на наблюдението си и избегна ловко падащата дървена бомба. Миниатюрната мебел се пръсна на части по стълбите.
Отгоре се посипа злобна канонада от кресливи думи.
Друг, по-тих глас обаче долови Станой.
- Пст... комшу, пст...
Гласът идваше изпод стълбището, иззад Станой. Клетникът се огледа и видя, че вратата на мазето е отворена и Чанко Мушански, комшията от петия етаж, опитва скришом да привлече вниманието му.
- Комшу, бърже, бе! Яла тука... – Чанко отстъпи от вратата на мазето и отвори вратата по-широко. Замахна с ръка, викайки го да прибяга при него.
Станой погледна колебливо нагоре, колкото да се ориентира дали има свободно от прелитаща покъщнина време за бягство, видя жена си, разрошена и потна, да награбва още една глинена саксия, хукна надолу по стълбището и зави към вратата на мазето. Тъкмо навреме – саксията се пръсна току зад Станой.
Чанко хлопна вратата на мазето. Сетне се тръшна на пейката, заби поглед в една точка някъде напред и пое дълбоко въздух, втрещен от туй, което видяха очите му. Станой тихо приседна до него, пък се загледа наблизо до точката, която държаха очите на Чанко. Сетне въздъхна и той.
- Комшу, ми, знайш – тука седим, докато мръкне и твойта чума заспи. То се е видяло. – Чанко се пресегна и свали две чашки от полицата над мивката, сетне измъкна бутилка от хладината на рафтовете за зимнина. Разля уханна течност, сетне чукна чашката си в тази на Станой, въздъхна наново и отпи. Станой и той въздъхна, пък отпи. Отвън се чу звук от разбиващ се предмет, изхвърлен от етажите отгоре.
- Маймуна с маймуната ти! Обесник! Запиля се пак нейде, да си спаси мизерната душица – приглушен от вратата на мазето кънтеше гласът на Станоица из махалата.
А Станой и Чанко, кротко, във въздишки, посрещнаха съботната вечер в хладината на мазето, почуквайки сегиз-тогиз с чашки. Когато падна мракът на нощта, двамата съседи мирно и сговорно се измъкнаха от мазето, заключиха вратата и се изкачиха полюшвайки се по стълбището към входа.
Сетне тихо се прибраха по домовете си, където вече спяха жените им – чанковата булка благо и спокойно, а станоевата – бурно похъркваща и изричайки насън люти клетви, остатък в съзнанието й като спомени от деня.
Неделята дойде и по жегата й си личеше, че нищо по-необичайно не може да се очаква от нея. На малкия дървен кей пет-шестима мъже, скрити под неугледни брезентови шапки, отпуснали снаги върху сгъваеми столчета, придържаха кой върху стойка, кой върху някакво свое си приспособление по някоя въдица, а двама дори стоически придържаха пръчките си в ръце.
Рибарите лежерно разменяха по някоя дума или бутилчица, доволно чакайки рибка-две да се окачат на кукичките им. Едно доволно спокойствие се беше изписало на лицата на всички им, прекъсвано само от леко въодушевление сегиз-тогиз, когато нечия плувка потънеше във водата.
- Станойко, дай малко от твойта стръв, бе – беше казал преди малко дядо Петър на съседа си. – От нея най-кълве!
Станой сговорчиво подаваше кутийката на дядо Петър, сетне мълчаливо предлагаше и на другарите си. После благата тишина наново се възцари.
Докато, както предния ден, тишината не беше разпрана от ненавист и злост. Станой усети познати стъпки по кея и като извърна леко глава, жлъч и ярост напълниха инак плахите му очи. Нарамил такъми, към групичката се приближаваше съседът Чанко.
Новодошлият поздрави общо, разпъна столче и седна далеч от съседа си. Останалите се подсмихнаха, скришом провериха с бързи погледи Станой, и после, ни лук яли, ни лук мирисали, продължиха да наблюдават с половин око въдиците. То е ясно – другите око и половина бяха за двамата мъже, седнали в двата края на редичката рибари.
Чанко върза кукичка, закачи стръв и заметна. Плувката цопна, мъжът въздъхна леко и седна на столчето. Сетне примижа блажено и зачака. От другата страна на групичката един озлобен поглед скришом проследи движенията му. Станой почака минута-две, сетне нави кордата си на машинката и заметна наново. Плувката изписа дълга парабола и цопна напред, далеч преди чанковата. Станой извърна самодоволно глава към съседа си и го изгледа надменно. Другият се намуси. Тиха усмивка изпод мустак обходи групичката между двамата.
Станой се протегна и зачака. Погледът му шареше между плувките във водата. По едно време най-крайната потъна. Чанко скочи и чевръсто занавива кордата. От другия фланг се чу презрително междуметие. Станой нервно подръпна въдичката си. Компанията се размърда – тайно развъртя очи наляво-надясно, ту към единия, ту към другия рибар. Една фина усмивка отново обиколи устните на мъжете.
С детинско вълнение Чанко откачи рибата от кукичката и я метна в кофичката до столчето си. Сетне окачи нова стръв и заметна. Въодушевлението му запрати плувката напред пред другите, сетне мъжът се настани върху столчето и оживено се взря в нея.
От другата страна на насядалите една неспокойна душа се въртеше на стола си и мира не намираше. Издърпа от водата въдицата си, сетне отряза с джобното си ножче кукичката и привърза към кордата друга. После се изправи, заметна силно и прати плувката надалеч във водата. Погледна кръвнишки към другата страна на групичката и седна.
Компанията продължи да чака движение сред плувките. Мъжете съвсем се бяха умълчали, след като последният от групата се присъедини към тях.
Не мина много, и Чанко пак подскочи. Нави кордата и извади още едно рибе. Метна го доволно в кофичката, наниза нова стръв и заметна.
- Чане, дай от твойта стръв, че май повечко върви на нея, бре – дядо Петър допълнително наля бензин в огъня. Останалите мъже чуха презрително пуфтене откъм другия край.
Чанко щедро подаде кутийка стръв на стареца. Дядо Петър си щипна малко с два пръста, сетне окачи на кукичката си и заметна. Чанко предложи кутийката на останалите, като погледна изпод вежди Станой. До него обаче ръката му не достигна.
След малко Чанко трети път подскочи и сграби пръчката си. Докато енергично навиваше, и дядо Петър се вкопчи в своята въдица. Беше им тръгнало! Станой в другия край ядно изрита въздуха пред себе си, от устата му се изтръгна ругатня. Останалите се нахилиха скришом.
Станой отново презареди кукичката си. Метна, ала нервите му бяха изопнати и плувката цопна току пред него. Засрамен, не посмя да погледне рибарите. Те се кискаха без звук. Мъжът, вече изнервен до краен предел, заметна наново.
Този път плувката му падна надалеч, ала накриво – кордата се оплете в тази на съседа му. Станой изпсува, ала съседът му не реагира. Той кротичко занавива кордата, изтегли двете плувки и се зае да разплита нишките. В тоя миг Чанко пак рязко задърпа въдицата си.
Тая му сполука хич не допринесе за мира в групата. Станой, възмутен от дън душата си, кръвнишки изгледа съседа си. Сетне наду бузи, изтръгна едно „Ай ший...“ отдън гърди, хвана пръчката си, чиято корда все още беше в ръцете на мъжа до него, и я захвърли ядосан във водата. Тоя жест на ярост явно не му стигна и той с добре трениран шут изрита столчето си след нея. Сетне свали шапката си и я пухна на земята.
Чанко пък хич и нехаеше за добрия тон в групичката. Навивайки кордата на машинката, той фъфлеше щастливо към другите:
- То и до стръв не е толкоз... майсторлък нямаш ли, остави я въдицата вкъщи зад вратата, ей!
Червенина обля запотения Станой. А той пък продължаваше като дете да се радва:
- И златна стръв да закачиш на кукичката... не умееш ли...
И навиваше ли, навиваше тая пуста корда, на края на която се дърпаше и мяткаше поредната рибка.
Разпененият мъж в другия край на групата се втренчи в него с овълчен поглед. Приближи въодушевения рибар, който сякаш и не забелязваше енергичното му представление с въдицата, шапката и столчето, и му изсъска в лицето две-три полуразличими сред ръмженето му ругатни. Чанко, който в тоя момент навиваше кордата си, само обърна занесено глава към него и измрънка разсеяно „да, да, добре, комшу“. И продължи да навива.
Станой в яда си изрита кофата на Чанко и пръсна рибетата. Другият тъкмо беше извадил улова си от водата. Като видя рибките, пръснати по кея с пляскащи безпомощно опашки, въодушевлението му рязко изстина и на негово място дойде гневът. Макар и по-нисък от съседа си, Чанко беше по-набит и як, и макар и благ човек, познаваше силата на юмруците си. Той се спусна стръвно към Станой, сграбчи го за ризата с лява ръка, а с дясната, свита в юмрук, взе да го налага, дето свари.
- Ей, ей, ей! Я стига детски работи! Не ви ли омръзна всяка неделя все да се дърлите – подвикна дядо Петър, а останалите мъже наскачаха от столчетата си.
Двама хванаха Чанко и го изскубнаха от жертвата му, други двама успяха да уловят Станой за ръцете точно преди и той да започне да налага другия. Сетне отведоха единия на една страна, другия – на друга.
Посъбраха им такъмчетата, та Станой, който и без друго не беше наловил кой знае какво, а и въдица вече нямаше, си тръгна към къщи, а Чанко се пооправи и мърморейки, опита да заметне наново. Ала вече си беше загубил ищаха... Неделята замина по дяволите.
Понеделникът се изнизваше с последните горещи изпарения от плочника пред кооперацията. Кварталът беше притихнал в очакване на вечерната прохлада, която щеше да извади навън по пейките старците и децата, радващи се на лятото. Нито звук не нарушаваше жегата на отминаващия следобед.
От тъмнината на входа се показа позната рошава глава. Плахите му черни очи се озърнаха наляво-надясно, а после острият му кльощав нос се подаде иззад укритието на вратата. Брадичката му се повдигна нагоре и насочи поглед към балконите. Главата, извърната неестествено, се обърна наляво-надясно, все още ориентирана в посока, перпендикулярна на обичайната.
- Ах, маймуната ти с маймуна! Говедо мръсно, чумичката да те убий – крясъкът на жена му раздра тишината в квартала. Сетне голяма купа, запратена от балконите над него, се пръсна в краката му. Станой Петрушинов инстинктивно отстъпи назад в хладното убежище на входа.
Женските ругатни ръсеха злоба от балкона надолу към стълбището, търсейки го да го уязвят, а посуда, пръскаща се на парчета върху мозайката, търсеше клетата му глава да я пръсне заедно със себе си. Съвсем тих звук обаче привлече вниманието му изпод стълбището.
- Пст, комшу... тука, бе, тука! Яла бърже...
Станой се озърна, търсейки с очи гласа. Открехнал вратата на мазето, Чанко Мушански отчаяно опитваше да му привлече вниманието.
- Бърже, бре – отчаяно му махаше той.
Предпазливо надниквайки иззад входната врата, Станой се огледа нагоре. Като видя, че жена му още не беше презаредила с посуда, прибяга по стълбището, зави към мазето и се шмугна ловко вътре. Чанко захлопна зад него.
Двамата мъже приседнаха на пейката, сетне забиха поглед в две съседни една на друга точки. Въздъхнаха, първо Чанко, сетне Станой. Домакинът се пресегна, свали от поличката над мивката две чашки, сетне измъкна хладна бутилка от етажерката със зимнината. Разля, чукнаха се и отпиха, сетне пак въздъхнаха.
- Знайш, седим, докато твойта чума заспи, комшу! – нареди Чанко.
Все така мълчейки успокоително, двамата сегиз-тогиз чукваха чашки. Сетне забиваха поглед, всеки в своята си точка, и въздъхваха понякога. Нейде над тях приглушено крещеше злобен женски глас.
Навън кротко настъпваше понеделнишкият вечерен летен хлад.
Автор: Гергана Стоянова
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
