Морето и всичко живо в него описват дълбокия и неразкрит свят. Този свят не само крие живот, но и предава чувството, че светът крие свой собствен таен свят. Разбира се доста хора се опитват да разгадаят тайните, но те не виждат това, което се крие зад тях, а именно чудесата.
Ето от тук започва моята история свързана с моя интерес и връзката ми към живота под водата...
В далечината на един край живеех аз и семейството ми...Имах голям интерес към подводния живот на рибите. Чичо винаги казваше, че съм специално дете, защото любопитството ми ме отделяше от другите ми приятели. Това, че съм момиче не пречеше да се занимавам с дълбините на водата и неразкритите тайни. Но за разлика от мен семейството ми не мислеше по този начин. Те мислят, че момичетата не бива да се занимават с такива работи.
Единственият, който ме подкрепяше бе чичо. Той винаги ме взимаше със себе си за риболов. Толкова много обичах тези моменти, ако можеш бих прекарала целия си живот с риболов заедно с чичо.
Когато съм с него ми разказваше истории свързани с дълбините на морето и животът на рибите. Какво се крие под него? И, че има много тайни за него...Разбира се, аз винаги исках да науча за тях, но чичо казваше, че в тези истории се крие поука, която променя човека.
Един ден както обикновено пак бяхме се заловихме да отидем на риболов, но после чичо реши да се разходим с кораб по морето.
След време потеглихме, наистина беше страхотно, лъчите на слънцето биеха право към вълшебните води, тя блестеше и дори се виждаше как малките рибки и медузи плуват...Наистина бях завладяна от красотата на гледката.
В този момент си мислех това, което чичо разказваше за тайните на подводния свят, за живота на тези същества. за препятствията, които всеки ден преживяват.
Мислех си дали и те изпитват тези чувства, които и ние хората изпитваме като любов, щастие и тъга. Ето това бяха тайните ,които ме вълнуваха.
Докато си мислех затова, чичо започна да разказва отново история, но този път беше по различна от тези, които бях чувала. Той ми разказа за тайните на морето.
Не бях чувала подобна история от чичо и дори се развълнувах. В нея се разказваше за едно момиче на име Мерилия, която имала истинска връзка със съществата под дъното на морето, тя била част от тях. Да, личи си, че бе вълшебна, защото той наистина вярваше в чудеса и вълшебствата както мен...
Имал един добър човек, който бил самотен, живеещ край морето в една къщурка. Той също обичал да се занимава с морето, вярвал, че под дъното на морето има вълшебни тайни. Един ден ,когато ловял риба край морето чул плач на дете. Той намерил край брега едно малко много красиво момиче с перлена огърлица, приютил я, и я нарекъл Мерилия, защото виждал в нея връзка свързана с морето....
Тя растяла при него, заедно се забавлявали, учела се е много от него и била много щастлива, но Мерилия била и много любопитна и винаги питала от къде е дошла, кои са и родителите, но той никога не и отговарял на въпросите, само и казвал, че единствено сърцето и можело да и даде отговор.
Тя била много отчаяна, затова винаги, когато била така отивала да седи край морето. Когато се оглеждала в него виждала самата себе си, все едно то я дърпа, когато се докосвала до него изпитвала странно чувство. Тя искала да разбере какво я дърпа, какво толкова има в него.
Един ден тя решила да влезе колкото и да е било трудно, защото той винаги и е казвал, че там е доста опасно. Гмурнала се под водата, плувала, плувала на по -дълбоко, но по едно време усетила, че нещо я придърпва на по-долу и по-надолу. Не била уплашена, нито пък стресната от това, че щяла да се загуби в дълбините. .Усещало, че дори си е била у дома...
След известно време при нея се появило едно делфинче, то и говорело, тя била учудена, че делфинчето можело да говори, но същевременно тя можела да диша под водата...
Толкова била омаяна, че не казала нито дума, но то й проговорило, че тя е била част от тях. Тя била дъщеря на владетеля на морето. И, че там в дълбините се крие неговото царство.
Той я беше оставил при този човек за да се научи, да бъде свободна, да се научи да бъде като майка си, да обича като нея, да научи всичко за света, за дълбините и за своя свят.
След време тя отплувала на повърхността и разказала всичко на човека. Той бил прав в това което казвал - сърцето винаги има отговор за всеки въпрос и винаги показва правия път.
Тази история доста ме впечатли и както казах всяка своя история крие и своя загадка.
Просто ако наистина вярваме и ако се чувстваме сигурни в себе си, може да разрешим всяка тайна. И нашето пътешествие с чичо продължи, риболовът и историите за тайните на морето- също.
Автор: Мариела Петрова, 8 а клас
СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Созопол
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
