В старинния крайморски град Созопол, където калдъръмените улици се извиват около брега на Черно море, живееше рибар на име Никола. Изгорялата му от слънцето кожа носеше разкази за безброй пътувания, а в очите му блестеше мечта, която поддържаше смелия му дух му през годините - среща с легендарната риба, за която се твърдеше, че крие удивително богатство. От дете рибарят бленуваше да бъде първият уловил въпросното създание. Това бе най-съкровената му мечта, тъй като последните думи на неговият баща преди да си отиде бяха:
- Ти можеш, сине вече сам летиш. - той заговори меко, но решително
- Само за едно те моля, стори това което аз не успях – улови легендарната риба.
Въпреки хилядите предприети пътешествия, Никола така и не бе успял да изпълни желанието на баща си, но този факт не сломяваше духа му. Напротив той ставаше все по-амбициран.
Една мъглива сутрин за пореден път Никола се отправи към очуканата си лодка „Мария“. Той натовари малкото си багаж и потегли, решен на всяка цена да намери въпросната легендарна риба, каквото и да му коства това. Докато плавателният съд скърцаше срещу вълните, шепотът на морето сякаш го примамваше към съдба, преплетена в мистериите на дълбините.
Дните се превърнаха в нощи, докато Никола хвърляше мрежата си в бездната, а танцът на вълните отекваше очакването в сърцето му. Легендата звучеше толкова невъзможна и недосегаема, колкото и самото създание, но смелият рибар продължи, воден от непоклатима решителност.
На седмия ден от неговото пътешествие, изведнъж хоризонтът се сля с морето, спокойните води се разбушуваха и настана яростна буря. Въжетата на лодката брулеха мазолите на Никола.
Въпреки болката която му причиняваха, той не се поколеба дори за миг. Внезапно нещо се улови на въдицата и морето изрева. Изглеждаше, че легендарната риба бе хванала стръвта.
Бедният рибар се бореше с всички сили срещу природата, докато морето разкриваше своите тайни. Тихо шепнеше истории за забравени цивилизации, съкровища, скрити в дълбините и неразказани истории за българското крайбрежие. Бурята отразяваше вълнението в душата на Никола.
Светкавиците рисуваха щрихи в небето. Никола почти бе успял да издърпа въдицата, когато кордата се къса. Останал без дъх душата на Никола настъпи отчаяние. В този момент от дълбините на морето изплува мистериозна фигура - русалка със сапфирени очи и дълга тъмна на цвят коса.
Тя заговори с мелодичен глас и му съобщи, че легендарната риба не е просто легенда, а пазител на хармонията на морето. Русалката каза на Никола, че получава награда за смелостта си – обещава да му изпълни едно желание. Рибарят помисли над думите ѝ минута-две и заяви, че желае тя да му покаже и разкаже най-съкровените тайни на морето.
Русалката кимна в знак на съгласие и заедно те заплаваха във вече спокойните води. Така митичното създание разказа на рибаря истории и тайни, скрити в дълбините на Черно море.
Пътуването се превърна в гоблен, изтъкан от нишки на открития, докато на фона на мелодичния глас на русалката, всяка вълна шепнеше древни разкази и отдавна погребани тайни. Когато Никола се върна в Созопол и босите му крака докоснаха отново пясъка, през сълзи той изрече следните думи:
- Успяхме заедно, тате! Благодаря за това, че ме закриляш от облаците. Обичам те и ми липсваш, татко!
След като се прибра той разказа на всички в града за неговото приключение, завладявайки хората с възторг от скритата магия на Черно море.
Така легендата за рибаря, дръзнал да танцува с морето, остава запечатана в паметта на Созопол. Историята привлича мечтатели и авантюристи в града до ден днешен.
Автор: Дарина Мирославова Мирева
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
