Такъв съм си. Все бързам за някъде или за нещо. Като се захвана с някоя задача, все гледам тя да стане бързо. Така например имаше един случай като бях малък. Нашите ме бяха пратили за лятната ваканция при баба и дядо в град Любимец, хасковско. Те отглеждаха едни от най-вкусните дини в цяла България. Все бягах напред – назад и правех бели на поразия.
Една сутрин се събудих и отидох да закуся с бабините мекици. Дядо Вълко влезе в кухнята и ме попита:
- Баща ти водил ли те е за риба?
Аз го погледнах учудено, замислих се и му кимнах отрицателно. Той се усмихна и ми каза:
- Айде, ще те водя на едно място до Марица.
Аз скокнах веднага. Още не бях довършил втората мекица и хукнах към стаята да се приготвям. Когато излязох от къщата, дядо вече прибираше палатката в багажника на колата. Каза, че ще пренощуваме там. Той караше волга от ония грамадните с голям багажник и цена на бензина – петдесет стотинки на литър за онова време. Качих се във волгата и потеглихме. След има няма 40 минути, стигнахме до един черен път. Дядо каза, че трябва да продължим пеша, защото с кола било непроходимо до мястото. Той взе палатката, а аз кофата с такъмите и другите рибарски принадлежности и се запътихме. Стигнахме до една много хубава поляна, а пред нея река Марица. Беше нещо уникално! Дядо разпъна палатката, даде ми една въдица и ми показа как да си боравя с нея, после взе своите принадлежности за риболов, седна до един голям камък, запали цигара и зачака. Минаха час, два, три… на мен взе да ми омръзва. Започнах да хвърлям камъчета във водата, да
правя жабки. Обърнах се към дядо, гледам стои и не мърда. Доближих се до него и му казах:
- Дядо, хайде да си ходим! Омръзна ми тук.
А той отвърна:
- Имай търпение!
- Но аз стоя три часа и нищо не съм хванал. Хайде да тръгваме!
- Не! Чакам сома да дойде.
Аз отидох да си играя. Взех една пръчка и почнах да ръчкам във водата. Пак хвърлях камъчета. Гоних жаби, а дядо седи и чака сома да дойде. Минаха още няколко часа и се свечери. Легнахме да спим.
На другия ден пак същото. Дядо седи и чака, а аз хвърлям камъни. По едно време, някъде към обяд дядо скочи и завика, идвай да дърпаме. Кордата се мяташе бързо наляво, надясно. Водата се разпени. Аз хукнах и почнах да дърпам, но така и не разбрах какво дърпам. След голяма борба издърпахме една огромна риба на брега. Дядо ме погледна и каза:
- Сомът дойде!
Такава огромна риба не бях виждал никога на живо. Според дядо тежеше сто и двадесет кила. Едва я закарахме до волгата, а още колко се мъчихме докато я натикаме в багажника.
Такъв съм си. Все бързам за някъде. А дядо търпеливо си чакаше на брега, пушейки доволно своите цигари. Накрая цялата махала ядохме сом.
Автор: Християн Стайков
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
