В лодката бяхме аз /Стамат са казвам/ и Звезделин. Много навътре бяхме влезли. Сам - сами насред морето. Имам страх от вода. Като пък знам, че под мене е дълбоко, а не мога и да плувам, нали ме разбирате! Но понеже Звездьо ми е приятел, а жена му го заряза миналия месец, викам си - хайде, ще му угодя на мерака! И както си стояхме, пуснали въдиците, падна мъгла. Непрогледна мъгла! Гледаш и нищо не виждаш пред себе си. Кой да очаква - беше ясен слънчев ден когато тръгнахме. По телевизията казаха, че времето ще е идеаааално. Тия метеоролози много лъжат. За това ли вземат пари! Нищо не познават!
Та стоим си в лодката и се чудим - дали пък да не се върнем, я гледай какво време се завъртя! Припомних веднага на Звезделин, че бях казал да останем на скалите и от там да мятаме въдици. А той такава ... благословия ми тегли, че ... замълчах. Течението ни пое и ни отнесе нанякъде. Нямахме спасителни жилетки. И пояси нямахме. Само една гола гумена лодка с гребла. Започнахме да гребем. Ама накъде гребем? По едно време излезе и вятър. Лодката започна да се люшка и да се пълни с вода. Изхвърлихме кафето, дето си го бяхме взели в чашки и започнахме с тях да изгребваме водата. А вълните плискат, плискат! "Зеви, колко метра е под нас? ", питам Звезделин, а той: " Има ли значение, без това и двамата не можем да плуваме. Дали са два или двадесет, все тая! ". Почнах да търся мобилния си телефон да звъня на жената. Намерих го - целия прогизнал. Не работи. "Еееее, умрях!" , казах си. Да бях набожен, да кажа молитва, ама като не знам ни една. Почнах да импровизирам. Леле, какви глупости наговорих на Господ, Дано да не ги е чул! Стъмни се. Викам на Зваздьо; " Айде, давай сега - ориентирай се по небесния компас. Нали такава ти е каризмата!".
Гледам го - той вперил очи в мен и като че ли не ме вижда. Шашардисан! Вика ми: "Стаматееее! Загинахме!"
Така минаха ... колко часа - не знам. Как са ни взели после граничните, как са ни отървали, не помня. Ама съм им благодарен на момчетата! Ако не бяха те ... брей! И рибата дето я бяхме уловили - сложили я в една торба и ни я дадоха да си я вземем. Прибрахме се - и двамата у нас. И започнахме да разказваме на жената. "Като излезе вятъра и ни заблъскаха вълните - взехме греблата. Силни мъже сме - успяхме да се измъкнем! Тя сложи рибите, дето ги бяхме уловили, в една тава. Наръси там сол,олио, пипер черен, домати сложи един буркан, лучец малко, запече я тая риба във фурната - стана - да си оближеш пръстите! И да ви кажа кажа честно, от цялата история, май това беше най-хубавото. А пък той - Звезделин, разказал на сума ти народ за вкусотията, която жена ми приготви. Та стигнало чак и до "Пристанище Бургас" и сега ми искат рецептата. Как са разбрали за нея - не знам. Е, ще им я дам - нали сме морски хора! Трябва да си услужваме!
Автор: Мара Стефанова
"Здравейте, редовно чета новините във Вашия сайт. Поздравления към талантливия Ви екип за обективната журналистика, която правите! Поздравления и за чудесната инициатива да организирате конкурс на морска тематика!
Мара Стефанова - пенсонерка от Бургас"
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
