Въдицата на баща й беше много елегантна. Представляваше гладка, лъскава, светложълта, бамбукова пръчка, много приятна на пипане. Баща й беше висок мъж, а въдицата беше по-малка от него, значи ще да е била метър и седемдесет най-много, но за малко момиче това си беше сериозна „пръчка“. Тази въдица беше единствената в дома им, а и те не бяха морски хора, бяха от вътрешността на страната и риболовстваха най-вече по водоеми. Кукичките се закачаха ръчно, а на тях се слагаше стръв. Тази дума предизвикваше странни мисли у момичето. От приказките знаеше за мечка-стръвница, т.е. страшна Баба Меца, от която бягат всички животни. Някак не можеше да свърже малките топчета от хляб, царевицата или мухите със страшната Меца. Дали е давала хляб Меца на животните, за да ги примами, въдица ли е имала, какво точно е правила?
Обаче всички тези питания се забравяха, когато баща й вадеше въдицата и се тръгваше за риба. Това означаваше возене с колата към непознати места, цял ден край някое интересно езеро или блато, палене на огън, аромат на препечен хляб, наденички или риба, ако е имало „слука“, изобщо – един прекрасен ден.
И, ето така - в един такъв прекрасен ден тя се добра до самата въдица, останала за малко без стопанин. Успя някак да закачи стръв и да „заметне“ – още една странна дума, без която не се риболовства. Почака. И изведнъж усети някакво придърпване, люлеене, обтягане. Там, от другата страна, имаше някой! Инстинктът се събуди, гледаното отстрани свърши работа и въдицата беше издърпана. На кукичката нещо се огъваше, прибляскваше на слънцето – риба! Риба, риба, риба! – извика момиченцето и всички се струпаха край нея. Да, хванала се беше малка петниста рибка, колкото педя. Радост, похвали, шеги, скачане, викане. Възрастните се втурнаха отново към въдиците, че там „кълве“. Ама как рибата кълве, нали птиците кълват, пак една такава думичка, но кой ти мисли – беше вече рибарка, не обикновено момиче!
Прекрасният ден продължи да бъде все така прекрасен, даже още повече, но беше към края си. Групата реши уловът да се употреби в домашни условия, а на място нямаше нищо за ядене. Децата бяха прегладнели. Да ти опека рибката, която си хвана? – попита бащата. Ама как така, тя е за всички, ще я приготвим довечера с другите риби, с рибите на рибарите! След този твърд отказ тя вече се почувства равна на възрастните риболовци, а и в багажника на една от колите се откри глава чесън и някакъв хляб. Такава комбинация момиченцето ядеше за първи път, но колко вкусно беше, ето какво хапват гладните рибари!
Така се случи после, че през годините тя не срещна рибар. Или ще е интелектуалец-книжен плъх, или забързан бизнесмен, или програмист с хоби билкарство като съпруга. Само че бамбуковата въдица някак се беше загнездила в мислите й. Някъде се загуби тази въдица, а толкова я пазиха с брат й. През морските лета непрекъснато говореше на съпруга за риболов, спираше се край всеки с въдица, когото видеха я на някой мост, я на скали, и гледаше, чакаше. Накрая мъжът й реши, че ще купи въдици и ще се учат. Прегледа какви ли не ръководства, форуми, зарови се в каталози – защото тази работа не била проста, имало въдици за всяка риба. Добре де, а как са ловили преди сто-двеста години, с какво, питаше тя, защо е нужно толкова да се усложняват нещата, та нашата въдица беше една бамбукова пръчка и една корда? Е, накрая бяха закупени две въдици, от известни марки, към тях – всякакви принадлежности и даже калъфи. Беше проучено кога, къде и какво е разрешено да се лови. Купи се стръв, няколко вида. Стигна се и до „замятане“ от скали. Няколко пъти. Без „слука“. С непрекъснато заплитане на дългите корди, изпадане на стръвта и какво ли не. Бра се срам от печени рибари. И се свърши с опитите.
Само че бамбуковата въдица, безвъзвратно изчезнала някъде, продължи натрапчиво да присъства в мислите й, представяше си я живо, даже усещаше твърдостта на бамбука в ръцете си. Понякога дори търсеше в интернет „ретро въдици“, „бамбукови въдици“, но без успех. Все бяха с разни макари, а онази, нейната си, тя беше само с две кръгли телчета за кордата.
Едно лято научи, че из Странджа растял бамбук. От дума на дума, местни я снабдиха с тънка, млада „бамбучка“, преминала през етапа на огъването и втвърдена, както беше онази. Откри и кой да й направи двете завити кръгли телчета и да сложи кордата с кукичка. Премина и кратък курс при сръчния майстор и вече знаеше как да сменя кордата и кукичките. Имаше всичко необходимо.
Една сутрин се отправи към недалечните скали край курорта, в който идваха всяко лято. Избра си сенчесто, закътано място, далеч от туристически очи. Сложи стръв. Заметна. Времето спря.
И настана Слука.
Автор: Весела Петкова
- “Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея“ – цитат от Български тълковен речник
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
