С дъщеря ми, приятелка и нейното куче кокер Кари, решихме да се разходим в планината. Летен, слънчев и красив ден в Рила. Вървим покрай реката. Наоколо спокойствие и тишина. Насред реката виждаме рибар. Стои неподвижен, с надеждата да улови пъстърва. Кучето Кари, иначе много кротко и послушно, забеляза рибаря. Спусна се към нищо не подозиращия човек. Горкият дори не ни усети от шума на водата. Кари спря точно зад него и започна да лае неистово. Милият човек толкова се стресна, че щеше да падна в реката. Подхлъзвайки се на камъните и уплашен, успя само да каже: "Тихо, тихо!” Естествено кучето не спря. Ние се засрамихме и се извинихме. Човечецът си взе такъмите и се отдалечи. Кари го догони, преди да успеем да я хванем. Накрая си тръгнахме прогонили цялата риба наоколо. Може да се е прибрал без риба човекът, но поне пъстървите ни бяха благодарни.
Автор: Екатерина Николова
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
