Реката лъкатушеше покрай камъните и си пробиваше път някъде надолу и надалече. Беше красиво и романтично. Младата жена въобще не се интересуваше от природата. Мястото беше закътано и тихо. Идеално за риболов. Често идваше тук и ловеше предимно шарани. Не се вълнуваше от костура, нито от пъстървата. Само шаран. Обичаше го пържен или пълнен, но тук беше не само за удоволствие, а и по необходимост. Нямаше други занимания, освен лова на рибата. Хващаше шараните, любуваше им се и после ги пущаше да си вървят по пътя. Странно хоби, но всеки беше по своему луд... Беше гладна, но не беше хванала още нищо. Трябваше да се насити, а после да отиде в близкото заведние край пътя. Там я знаеха, но никога не я закачаха за нищо - беше постоянен клиент и сервитьорите се смееха на улова й. Заведението беше малко далече от новооткрития плаж, но съдържателят не се оплакваше от посетители. Имаше ги всякакви, дошли да отпочинат в жегите или да се забавляват. Интересуваше се само от печалбата, от нищо друго...
Момичето хвърли един поглед наоколо и вдигна ръка. Отметна глава и косата й се разпиля по стройните рамене. Усмихна се и облиза устните си. После леко намести прилепналото си потниче с тънки презрамки. Дишането й се учести, гърдите й се повдигнаха нагоре, но тя чакаше с нетърпение шарана. И той се улови много по-бързо, отколкото си мислеше. Привлече го бавно към себе си и отново се усмихна. Той пък я гледаше някак умно и се чудеше къде е попаднал. Тя го хвана с двете си ръце за главата и го целуна звучно по устата. Какво ставаше? Тази млада жена полудяла ли беше? Да хареса точно него, незврачния мъж, дето всички го смятаха за неудачник и наивник? Сърцето му заби лудо. Такова красиво същество го целуна, та чак му се зави свят. Не, не, нямаше грешка. Дори го хвана за ръка и го помъкна нанякъде, а той я следваше като послушно агънце, вперил поглед в съблазнителното дупе, очертано в късите панталонки. Спъваше се от вълнение и благодареше на бога за невероятния късмет...
Стигнаха до някакъв мотел, сгушен между два бора и на него му се стори много, ама много романтично. Влязоха в ресторанта и седнаха на масата в ъгъла. Наоколо се носеше нежна музика.
- Жадна съм – каза тя с най-нежния глас на света и замига насреща му с дългите си мигли, под които го гледаха побъркващи светлосини очи.
Той бавно потъваше в погледа й и замечта за далечно пътуване към звездите...
Стресна го гласът на сервитьора:
- Какво ще обичате, моля?
- Ами... Нещо за ядене... Нека да е специалитета на заведението...
- Добър избор! Значи - пълнен шаран с орехи, гъби и моркови... Пържени картофки за гарнитура и... бутилка бяло вино...
Младата жена стана и го издърпа леко от стола. После обви ръцете си около врата му и се притисна към него. Завъртя го в такт на музиката. Мъжът съвсем се предаде в ръцете й. Беше щастлив. Танцуваше най-еротичния танц на света с най-сексапилното момиче. Имаше чувството, че сънува. Прилепвалото тяло го възбуждаше до краен предел. Очакваше го незабравим ден и сигурно още по-незабравима вечер...
Поръчката беше сервирана и двамата се върнаха на масата. Хранеха се бавно и се гледаха влюбено. Мацето отпиваше от виното и облизваше устните си, а неговото въображение работеше с пълна сила... Не бързаше за никъде. Тя също. Почти не говореха. Просто се наслаждаваха един на друг. И двамата искаха да се покажат в най-добрата си светлина...
- Десерт? – попита ги сервитьорът.
- Да, моля! – отвърна мъжът – По една мелба и нес кафе с каймак...
Всичко беше идеално, но тя се надигна и простичко каза:
- Докато ги донесат, аз ще се поосвежа малко...
Той я погледна страстно и обеща да я чака цяла вечност. Тя кимна и тръгна сякаш плуваше, а мъжът мечтаеше за невероятен секс в прохладна стая и водно легло...
Десертът пристигна... Той нае стая в мотела, а момичето още то нямаше...
Кафето изстина. Сладоледът се разтопи, а той още чакаше... Не искаше да повярва, че си е тръгнала. Сънят му беше толкова хубав!
Плати тлъстата сметка и излезе от заведението да търси паркираната си някъде кола. Не знаеше дали ще я намери и не помнеше закъде беше тръгнал. Дори не чу думите на сервитьора зад гърба си:
- Още един шаран си тръгна...
След час се появи съблазнителката и влезе в стаята на управителя:
- Моят дял, ако обичаш!
Съжаляваше за младия свестен мъж, но взе банкнотата от петдесет лева и тръгна към реката за поредната жертва. Беше й омръзнало, но трябваше да живее и да оцелява по някакъв начин в това време, в което кризата беше хванала всички с кукичката на въдицата си ...
Автор: Рая Вид
19.
