„Има една стара приказка, че първата лодка се помни така, както се помни първата ти любов. Има нещо вярно в това, защото първата ти гемия е проверка за възмъжаване. И като всички любови и влюбвания всяка лодка си има своя история. В която всичко се преплита – страст, сълзи, смях, радост, мъка, надежда, копнеж, и разбира се приключения“. Това разказваше приживе легендарният бургаски майстор на лодки – Коста Никитов.
Ярък и колоритен образ, от класата на онези истински хора, които оставят трайна следа в духовната история на Бургас.
Коста Никитов, потомствен бургаски лодкостроител, шесто отроче на многодетна фамилия, бил най-палавото и най-непослушното дете в семейството. За да не прави бели, а да насочи бурната си енергия към нещо градивно и полезно, баща му го записал в занаятчийско училище – да се учи да строи лодки.
Макар че след построената 150 лодка бай Коста беше престанал да ги брои и да води статистика, за две от тях той обичаше да разказва с много любов и с много тъга – защото в историите им имаше много чувства, емоции и трагизъм, почти като по Шекспир…
Първата си лодка Коста направил още като малчуган. Кръстил я „Хан Крум“ – на махалата, в която е роден. Дори се отправил с нея на морско пътешествие заедно с още няколко съседски хлапета. Плавателният съд бил спуснат тържествено на вода, а пет момчета начело с Коста тръгнали на пътешествие.
След това имало още само една морска разходка, преди невръстният майстор да намери творението си съсечено с брадва в двора на къщата. Направил го баща му, защото се страхувал непокорното чедо да не се удави. Години по-късно баща му Никита издъхнал в ръцете на най-малкия си син. Последните му думи били „Прости ми“. „Сигурно е искал опрощение заради съсечената лодка“, със сълзи на очи разказваше Коста Никитов.
Първата яхта на бай Коста пък му донесла бая главоболия. Нейната история си е направо един жив екшън, само че – от време оно.
Гемията се е казвала „Афала“. Била една от най-тежкарските яхти по онова време. С гордост порела вълните и сума ти народ се избивал да моли Коста да я преотстъпи за разходка. „Афала“ обаче се включила в бягство с преследване. През лятото на 1948 група бургазлии решили да избягат от страната по море.
Гемията била снабдена с американски мотор, бегълците приготвили запаси от храна и вода. Трябвало да тръгнат от района на Солниците. Заговорниците дори имали и парола – сигнали с десет кутии кибрит. Обаче били издадени и след кибритения сигнал започнала една страхотна стрелба. Яхтата била продупчена на три места. А групата, барабар с майстора Коста, се озовала в затвора…
„През нощ сънувах Цариград – пристанището, където трябваше да слезем...“, разказваше приживе бай Коста. И мечтаеше да построи лодката на живота си, с която да направи околосветско пътешествие. Вместо икона, вкъщи той държеше рибарски мрежи и не криеше, че неговият бог и религия е морето.
„Много пъти са ме питали какво е за теб морето. И винаги съм им отговарял – живот и радост. Радостта, която те крепи дори когато нямаш къшей хляб на масата. Сънувам ли лодки? Разбира се, как няма да ги сънувам, когато душата ми е в тях. То без душа и любов не може. Ще потъне такава лодка, ако не си я направил с любов. Морето усеща...“
С Коста Никитов в годините, когато работех във вестник „Труд“, ме запозна друг изключителен бургазлия – Манук Манукян, да е светла паметта и на двамата. Мечтатели, романтици, и истински морски хора.
Спомняйки за тях, техните истории, тяхната философия си мисля, че всеки от нас чрез делата и постъпките си построява Лодката на живота си. И ако го прави с любов, всеотдайност и чисто сърце, такава лодка никога няма да потъне безславно. А Морето, което усеща всичко, ще й подари най-вълнуващо пътешествие…
Автор: Наталия Недялкова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
