Пролет е, по това време на годината в Япония започва цъфтежа на вишневите дръвчета, олицетворяващ колко преходен е живота, колко непостоянна е красотара и как човек трябва да цени щастливите моменти, да не губи никога надеждата си и да е готов за едно ново начало. Някак в резонанс на 23 и 24 Март в МОЛ „Галерия“ Бургас гостува Аниме Фестивал, организиран от Накама (Българският национален аниме и манга клуб, организатор на фестивалите Aniventure и Aniplay).

Събитието предлага както сергии с интересни стикери и аниме джунджурии (гривни, фигурки, ключодържатели), така и възможността да си закупиш Манга или да облечеш Кимоно. Всичко това придружено с интересна програма.

Както се и очакваше, на първия ден най-голям интерес имаше към Косплея. „Косплей (на японски: コスプレ; на английски: cosplay, портманто от costume play) е представление, в което участниците (косплейъри) носят костюми и модни аксесоари така, че да представят определен персонаж. - wikipedia“. За жури на събитието бяха поканени три прекрасни дами, две от които с богат опит – от първото издание на „Aniventure Bulgaria“, проведен през 2012 година, събитие което даде голяма гласност на българските фенове тогава. Като човек обичащ да се отдава емоционално ще си позволя да отбележа, че за мен Косплея е повече от носене на костюм, повече от търсене на удовлетворение, повече от симпатизиране на един измислен персонаж, за мен косплея носи душа, олицетворение на образ, който чувстваш близко, който идеализираш, с който съпреживяваш историята. От другата страна стои „спорния косплей“, където главното предизвикателство е да бъдеш наистина перфектен актьор и да спечелиш състезанието.

Защото това си е труд, време, разходи и често болка. Всеки очаква, че щом пред него стоят усмихнати хора, то всичко е прекрасно, но повечето костюми са или некомфортни или дори неудобни. Затова като съвет за начинаещите косплейъри изразиха мнение, че най-добре е да се започне с по-прости персонажи, където „костюма се свежда до една рокля, малко грим и перука“ и едва тогава да се надгражда. С глобализацията на световния пазар вече по-лесно се намират готови костюми, но много участници предпочитат да си ги правят сами „това на раменети ми всъщност са саксии“. Времето и цената също варира „например за образа на L от Death Note, дънките на баща ми и блуза от втората употреба са достатъчни“, но един по сложен костюм може да отнеме месец и суми наближаващи 1000 лв.

И тази година не малък беше интереса към герои от популярни видео игри (самите победители бяха от този жанр), което ми поражда малка емоционална дилема. Някъде там в недрата на миналото, тинейджъра гледащ един тип анимации и свикнал със старите образи носталгично гледа с детските си наивни очи, но от друга зрелия мъж осъзнава, че всичко е преходно, че всъщност културатам идеологията за човек – измислена реалност е жива и се развива, че не вирее някъде там в миналото, не гасне бавно, а се видеоизменя, нагажда се спрямо новите вкусове, спрямо модните тенденции, но замисъла, емоцията, тя е същата и живее, живее и отлита като вишневи цветчета, за да израсне после едно ново поколение, с нови вкусове и интереси. И някъде там сред тълпата от фенове виждам бяла коса, червен медальон напомнящ болезнено смачкано лице и всичко в мен спира за момент! Това е образа на Грифит от една от най-емоционалните и най-болезнени за мен Манги – Berserk. И осъзнах, че старите класики всъщност никога няма да умрат, те ще са там и ще чакат, ще чакат своите фенове. Побързах да се снимам, единствената снимка която си направих, с момичето избрало да се представи с този образ, дори и извън състезанието.

За победителите имаше парично възнаграждение, по-скоро символично, но човек занимаващ се с косплей, знае че финансово отплата не се очаква. Това преди всичко е емоция и любов към изкуството.

Въпреки че организаторите се бяха постарали да предложат интересно продължение на следобеда, започващо с прожекция на Аниме Филм, постепенно публиката ставаше все по-малко, а столовете празни. Да „Хляб и зрелища“ са казали римляните, макар и в по-различен контекст, но е факт, че народът обича шикозното, обича това, което бие на очи, това което блести, а истинския фен се разбира след това. Много малко хора изгледаха цялата програма от начало до край, предимно зрели хора, за които японската култура и анимето са част от духа и тялото им. Хора, кото не търсят просто парад на интересно облечени младежи, а търсят този момент до докосване към душата на една нация, на един мистичен за тях култ, който им носи наслада, това са хората, които наблюдават вишните и отново се връщат догодина, защото те вече са от другата страна, там където промяната е осъзната и тя всъщност не променя теб самия, а заобикалящия те свят, там където всичко е едно и същевременно всеки детаил е индивидуална светлина в мрака.

Макар и почти без публика, на фона на това, което беше в началото, признание получиха и участниците, които представиха с презентации историята на Манга Студиото Clamp, произхода и развитието на японското Кимоно и японските бойни изкуства. Без тях програмата нямаше да е завършена.
 

На втория ден от събитието основният акцент ще бъде K-POP културата.

 

Автор: Деян Димитров