Рибката нежна и дяволита,
взе в мрежата да се заплита.
Сякаш и тя търсеше топлина,
като всяка премръзнала жена.
Рибката изглеждаше апетитна.
Имаше вид и бе тя любопитна.
За миг стопли старото ми сърце.
Цъфна усмивка и на моето лице.
Рибката бе чаровна, пленителна.
Гледаше ме просто изумителна.
Апетита ми възбуди, бе вкусна,
без малко замечтан да я изпусна.
Самият аз съм вече пред банкрут,
изглеждах днес дори като темерут.
Гневен, все нервен и безразличен,
все стресиран и с проблем хроничен.
Усмивката ми беше сякаш низка,
а рибката ми стана мила, близка.
Усмихвах се като хитър тарикат,
тя бе неповторима, дори уникат!
Усмивката ми бе от памтивек.
Тя проговори ми като човек:
"Във водата морска съм родена,
но днес е тя мъничко студена.
Щях да се стопя в мрежа днешна,
а постъпката ми бе пак грешна.
В морето няма спирки и прегради,
в морето няма стари, даже млади.
Щом имаш истинска днес мечта,
ще я търсиш и намериш по света.
Изпълни мечтата си лудешка -
с мерак облечи душа младежка.
Морето и то се вълнува и танцува,
откакто, откакто и то съществува.
Рядко рибка нежна и даже дяволита,
може ловко рибар да омайва, заплита.
Преди да бъде сготвена и вкусна,
нашия рибар без да иска я изпусна.
Раздаваща милата радост апетитна
в морето бързо скочи любопитна.
Рибарят беше истински темерут.
Рибката го докара пак до банкрут.
Рибката сладка и малко дяволита,
вече за тигана от морето го пита!?
Неповторима и сложен уникат,
тя омая в миг този хитър тарикат.
И плувайки в морето на любовта,
рибар да улови бе нейната мечта!
Облечена беше в душа младежка.
С детска усмивка и дори лудешка
и заедно с други рибки безброй,
уловиха рибаря, без мрежа и бой!
Климатът дори студен и суров,
рибаря може да стопли с любов.
Има ли мерак и ходи на риболов,
значи, че заврян зет в Самоков!
Автор: Ирина Николова
13.
