Най-накрая! Дойде дългоочакваният уикенд! И с него и дългоочакваният риболов! Дъщерята също реши да дойде, след като цяла седмица слушаше съвети и препоръки как се лови риба. Накратко, с теория, тя обмисляше чутото през целия път. Решихме да отидем на яз. "Искър", край Панчарево и после да отседнем в София при приятели. Язовирът бил известен с факта, че е възможно да се хване всичко по всяко време, и разбира се, ако попаднеш на късмета и на огромни шарани, уловът просто няма да е за носене. Е, накратко, ето такива бяха чутите приказки..
Утрото беше мразовито и ясно, в студа, да отиваш на риболов със сигурност е гадно, но все пак решихме да отидем. Карахме сравнително добре, бързо, и след някой и друг час бяхме около мястото. Две коли наоколо търсеха място за паркиране, ние направихме същото. Жасмин понякога крещеше, извинявайки се, че е била уплашена (Жасмин е името на 11 годишната ми дъщеря ). Намерихме си удобно място на другия бряг - а там още няколко коли, изглеждаха като “бълхи при коткa” ...., хората още повече, такива като нас обичащи риболова! Спряхме при една малка група от хора и едно весело тичащо наоколо куче, аз излязох, и отидох да разговарям с рибарите, и както се оказа, някой от тях бе хванал 2-килограмов чудски сиг, просто чудесен. Решихме, че уловът ще е тук. Извадихме въдици, такъми .... и .... започнаха моите мъки. Наместих червея на стръвта, измерих дъното и подадох на Жасмин, лови и не ме притеснявай. Нямах време да реагирам и да балансирам въдицата си, когато чух отстрани бойни викове - Аз улових, аз хванах риба!
Хвана .... наистина малка рибка , мъничка нещастна рибонка, която се виждаше че е живяла само за този момент. Мъжете наоколо се спогледаха одобрително, имаше и такива, които дори похвалиха детето и казаха че е страхотно, че е много голяма риба и се съгласиха, че тя е много красива. Бедните! Те все още не бяха разбрали, че риболовът за тях, и за мен е вече свършен. Жасмин с делови тон започна да интервюира рибарите- как се сплашва рибата, как правилно се слага стръвта , а дори и докосна теми свързани с морския риболов. Момчетата й обясняваха с желание, и весело се смееха. Детето подскачаше на място от вълнение, и накрая всичко свърши с тържествени снимки и селфита с мъничката рибка. След това дойде моят ред, та нали по време на риболовния рейс , ме взеха само за конкретна цел, а именно - да стоя рамо до рамо и да слагам примамката, да подкрепям и разбира се, да се възхищавам на ловните успехи на любимия си човек. !!!! Апогей на това действие се оказа залавянето на доста голям шаран, а половин час след това на един не голям бибан и както се оказа в последствие ентусиазираните и възторжени "Ах "и ''Еха '', сякаш нямаха край .След това беше обявено, че това със сигурност е специален вид, тъй като има сини очи. Рибарите не се сдържаха и започнаха силно да се смеят. Жасмин отиде да докаже на невярващите, че е права .... десет минути по-късно те всички се съгласиха, че очите на рибата наистина са сини и че това е един изключителен вид (макар че на мен ми се струваше, че в рибешките очи се чете мъка) .Тя обикаляше около възхитените мъже с мятащата се в ръцете й синеока риба. След това дойде редът на несравнимо красив костур, уловен галантно, с невероятни трикове, от възлюбения ми. Половината от мъже като че твърде бързо прибраха такъмите си и почти избягаха, изчезнаха в неизвестна посока . Тези, които останаха, бяха сякаш замръзнали в напрежение. Бяха дочакали .., един от най-добрите, и със сигурност най-авторитетните моменти на рибаря, който се завтече да образова рибарите в посредствените тайни на риболов, а аз като предположих за ненужно да оставам повече сред последващите събития, и все още мислейки за невиждани до сега от мен сини рибешки очи, се качих в колата, като казах, че ми е студено и с тихо грухтене от задушаващия ме смях се обърнах да не ме видят. Обучението напредваше с различен успех, докато един човек се учи, детето се изяви като най-упоритият рибар и успя да улови друг, несъмнено красив бибан, този път с кафяви очи и ... докато мигаше ... . той просто изчезна във водата(талантлив ще да е бил). След всичко това, но по някаква причина не мислех, че риболовът не е успешен!
Автор: Самира Душева
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
