Под тъмните прегърбени сенки на ноември, в тихата безмълвност на ранното утро, когато светът все още се пробуждаше, старият рибар Митко, добре познат на всички ни с едноимения прякор Синьото Око, отплава от своя ръждив, дървен кей на брега. В ръцете си държеше здраво руля на малка рибарска лодка, пропита от морска сол, приличаща на картина, нарисувана с водни бои, чийто художник бе времето.

Движеше се бавно и тихо в уединение с гладката повърхност на уж спокойната вода по каналите на рибарското селище, които като мъдри свидетели на историята неусетно го отвеждаха всеки божи ден до безкрайната шир на откритото море.

Лодката му беше досущ като него - изпита от вълните на живота, но все още носеща сърце изпълнено с мъдрост и опит. Плуваха съвместно като стари приятели, изпълнени със споделени вълнения и безброй морски истории за изгубени и намерени рибни пасажи. Всяка ранна утрин, когато рибарското селище се развиделяваше във влажни пелени от тъмни облаци, Митко - Синьото Око излизаше в морето с една единствена мисъл- да улови освен риба за своята вечеря, да улови добрината на живота.

Изминаваше десетки мили, а често по пътя му обратно към дома времето рязко се променяше и вълните ставаха все по-несговорчиви. Това никога не го отказваше или плашеше. Той беше рибар, усещащ пулса на морето както своята душа. Отдавна се беше слял в едно с него.

Дъхът му беше в синхрон с Лодоса, мисълта му с приливите и отливите, а сърцето му биеше равномерно в ритъма на морската свобода.

Синьото Око несъмнено бе преживял много бури и ветрове, но в очите му се криеше невероятна мъдрост, мъжество и спокойствие. Един ден, докато влачеше мрежите си тежки като спомени, в една от тях се отрази нещо необичайно. Беше красива риба с фини, прозрачни криле като тези на приказна фея. Те трептяха и сякаш играеха със светлината, създавайки вълнуваща симфония от цветове. Митко веднага разбра, този улов беше различен! Бе хванал морска лястовица!

-Ти си рибата на мечтите, мъдро прошепна Митко, когато я взе в ръцете си. Тя бе красива, но той реши да я пусне отново в морето.

-Мечтите не трябва да се държат в затворени длани, а да летят в морската шир, каза той на себе си.

Под плътния и тежък като деликатна завеса въздух в едноименното рибарско селце край Бургас, Митко продължи своя риболовен път, богат на удивителни събития и неочаквани обрати. Влажната атмосфера, която капка по капка изпълваше с меки ноти от морска сол сърцата на живущите, никога не докосна душата на Синьото око. Светът наоколо се променяше, но за него крилата на рибата светеха завинаги, като звезди в тъмното небе.

Още в онзи момент, когато я пусна, той разбра, че мечтите са като тази морска лястовица – волни, красиви и създадени за свобода. Да, неговите мечти бяха част от морето, а свободата на душата му подобна на вечен прилив и до днес носи вдъхновение за мнозина рибари.

Една тиха нощ броени дни преди Никулден, когато студът сякаш бе замразил времето навън, а селската кръчма бе изпълнена с топлина и светлина, Синьото око събра всички ни около малката масичка в дъното на „Морски Сговор“, където традиционно разказваше своите рибарски истории.

- Нека винаги пазим сърцата си отворени за чудеса, каза въодушевено той. Морето е голямо и велико, но тайните му са за тези, които имат ухо да чуят и сърце да вярват.

- Всяка наша мечта е като капка в морето, продължи Митко и рязко промени изражението си с една дълбока смиреност в очите. Освобождаваме я в ширините на нашeтo въображениe, позволявайки ѝ да плува свободно. Но също така трябва да бъдем като морето – търпеливи, мъдри и спокойни, когато вълните на съдбата променят пътя ѝ.

В синхрон със сологана, в ритъма на вълните и вълненията породени от човешката суета, разказите на Синьото Око могат да бъдат чути и до днес в кръчмата на улица "Консервна". Той се превърна не само в легенда, но и в носител на живата мъдрост на морето, разкриващ своите тайни пред онези, които го слушахме.

В сърцата на хората в рибарското селище отдавна вече растеше нещо повече от рибарски истории и лакърдии – растеше разбиране, че мъдростта не е само в уловените риби, а в това как се грижим за морето на своите мечти и как ги споделяме с другите. Думите му като топъл морски бриз – свежи и изпълнени с дълбока мъдрост, непрестанно ни напомнят, че животът е море - пълно с изненади, красота и възможности, които чакат да бъдат уловени. А мечтите, като морска лястовица в мрежата на опитен рибар, да пускаме свободни над морската шир.

Така завършва тази необикновена рибарска история, която продължава да плува във въображението на тези, които познаваме Синьото Око. Неговите безброй разкази като морски вълни – вечни, силни и вдъхновяващи, оставят до днес дълбоки следи по пясъка на времето в едноименното рибарско селище на юг от Бургас.

Автор: Инна Господинова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: