Приказката започва в едно малко, пусто и много бедно село, в което живеели 32-а човека. Това село си заслужило името „рибарско селище“ поради факта, че имало заселили се рибари там. Едно бедно рибарско семейство в ранните зори започнало да спори:
- Ако не се бяхме преместили тук, нашите деца щяха да имат образование! – казала Пенка ядосано.
- Успокой се, скъпа, поне като успеем да съберем пари, ще ги запишем на училище – успокоявал Иван ядосаната си жена.
- Какви пари, не виждаш ли, че не можеш дори да сложиш хляб на масата! Поне вземи и заведи Анастасия и Петър на риболов да ги научиш на нещо – казала тя със сълзи на лицето си.
И така, речено-сторено. Бащата завел Петър и Анастасия на реката. Но не стояли задълго, нямало никаква риба.
На втория ден какво да видят, пак няма риба.
- Анастасийо, ти си виновна! Само стоиш и хвърляш камъни във водата – извикал Петър, надявайки се, че баща му ще се скара на малката му сестричка.
Момиченцето нищо не казало. Отчаяният баща домъкнал лодка от колата и заявил, че трябва да влязат навътре в реката.
Минали 3 часа под горещото лятно слънце и изведнъж нещо клъвнало на въдицата.
- Сом! – извикали радостно децата.
Иван се зарадвал, но като вкарали сома в кофата, той подскокнал и право в реката.
Върнали се у дома с празни ръце, за пореден път.
- Как мина, хванахте ли нещо този път? – попитала жена му.
- Мамо, няма да повярваш какво стана! Хванахме голям сом, ама наистина голям. Тогава –избяга – Петър прекъсна Анастасия.
- Скъпа, много съжалявам – извини се Иван на жена си.
Пенка се разплакала. Той се опитал да я успокои, че поне имат ориз и картофи. Но тя била тъжна, защото децата ѝ нямали да имат добро бъдеще.
Всички легнали да спят, а Анастасия излязла тайно на реката. Не можела да повярва на очите си. Лодката била пълна с риба. Бързо се прибрала, за да каже на баща си.
Отворила вратата на спалнята, но той вече бил заспал. В ранни зори отишла при баща си и му разказала. Иван, изпълнен с радост, се насочил към лодката.
- Колко много риба, изглеждат ми на поне 50-60 риби! Ще може да ги продам и да осигуря бъдеще за децата си! – викал радостно гордият баща.
И така в бедно семейство станало чудо, за което още говорели в селото.
Валерия Златинова Маркова, VI ,,а“ клас, СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Бургас
Преподавател: Нина Костова
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
