На ръба на картата на една страна, точно където след няколко крачки започвала друга се намирало рибарско селце с трудно за произнасяне име. В него живеели стари и престари рибари. Всички имали дълги, черни бради, блузи на бяло-синьо райе, тъмносини зимни палта и четен брой дупки на шапките. В лявата си ръка държали лули, а в дясната чашка греяна ракия, гледали към опушения хоризонт и си разказвали зимни приказки. Един от тях уж бил съвсем същия стар и престар рибар, със същия брой дупки на шапката, но брадата му била тясна и бяла, кожата му жълта, а очите му тесни, претесни, приличащи кану вместо на рибарска лодка и нямал никакви, ама никакви спомени. И не само той ами никой, дори най-стария рибарт не можел да си спомни от къде и кога рибарят с очи като кану е дошъл в селцето с трудно за произнасяне имe. Седял си стария рибар, който не бил съвсем същия като другите, гледал към опушения хоризонт, пушил си лулата и вместо да разказва зимни приказки за нарвали, морски сирени и огромни сини чудовища, той редил ей такива странни стихове от по три реда, с точен брой срички и пълни със неразбираеми думи:
Паднал вишнев цвят
танцува върху цитра.
Ноктюрно за сакура.
Или пък:
Рибарска колиба,
малко странен сюжет –
саке в джезве.
Също още:
Птици по жици
разклащат тъмни ресници -
сънлива гейша.
Слушали го рибарите и го разпитвали. За някои думи те оттук-оттам поназнайвали. Саке да пийнат бил им носил бай Михал от една командировка и изобщо не било толкова хубаво, колкото тяхната греяна ракия, за музикалния инструмент цитра и ноктюрното им разяснил Ставри бившия учител по музика. А рибарят с очи като кану им обяснявал другите думи, които му излизали от устните без нито да знае къде е виждал декоративно вишнево дръвче – сакура, нито си спомнял кой го бил научил да прави тези сложни животинки и фигурки от цветни хартии, които изработвал с ръцете си загледан в морето, докато реди странните стихове.
Чудили се и недоумявали, но до самия край на историята нито един рибар не си спомнил от къде е дошъл рибарят без спомени. Все пак ти не се тревожи, защото ако в една приказка се изгуби нещо и дори това нещо да не е видимо като например стол или ябълка, а нещо по-трудно за намиране като например рибарски спомени и дори никой от приказката да не го намери до самия й край, тя се чете от сутрин до вечер навсякъде по света, докато някой слушател не намери и върне изгубеното на собственика му.
Автор: Блага Вълчева
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
