Един слънчев ден през лятната ваканция с мои приятели решихме да отидем за риба. Взехме решение да посетим най-големия от трите язовира, намиращи се над град Гоце Делчев. Моят баща ни заведе дотам с автомобила си.

Пристигнахме и избрахме място за риболов – на стената на язовира, тъй като другите удобни места бяха заети от множество риболовци. Приготвихме захранка, след което я нахвърлихме в язовира на определени зони, за да привлечем рибата към нашето място. После започнахме да подготвяме въдиците за риболов, като ги снабдихме с подходяща стръв.

За себе си подбрах въдица, оборудвана с капан за риболов на дъно. Тя се използва за улавяне на големи екземпляри. Хвърлих моята въдица в язовира и по същото време моят приятел Ангел ме помоли да му помогна с разплитането на кордата на неговата въдица. Аз започнах да разплитам, а той бавно навиваше на макарата разплетената от мене корда. Улисан в работата си по разплитането на кордата, забравих да сложа звънче на въдицата си, докато не чух силен плясък във водата.

Обърнах се и видях как във водата въдицата ми  поема към средата на язовира. Гледката ме изненада, но и едновременно с това ме обезсърчи, защото с това за мен приключи риболовният ден, загубих най-добрата си въдица. Никак не ни вървеше този ден. Късметът не беше на наша страна, защото нито един от приятелите ми не успя да улови голям екземпляр и така в последствие всички се прибрахме разочаровани.

Два дена след риболовния ден аз все още мислех за въдицата си и се обвинявах, че допуснах такава грешка, но не по-малко съжалявах за рибата, която се беше закачила, защото наистина беше голяма и аз имах възможност да я извадя. Но си казах, че всяко зло е за добро. Не е човешки живот я. Родителите ми знаеха колко съм увлечен по риболова и сигурно за рождения ми ден ще ми купят нова.

Вечерта баща ми се прибра от работа видимо развеселен и ми съобщи, че негов колега бил на риболов на същия язовир и извадил голям сом, който бил закачен на друга въдица, потънала във водата.Той извадил въдицата заедно с рибата, която била доста изтощена от борбата ѝ във водата. Със сома в последствие си похапнали добре  на сладки рибарски истории осем от колегите на баща ми. Но най-интересното беше, че татко държеше в ръката си моята въдица – онази, която тъжно гледах преди два дена как се носеше по водите на язовира. Толкова се зарадвах, че любимата ми въдица отново ще ми служи, но и същевременно съжалявах за изпуснатия улов. С него се беше похвалил друг рибар. Но като си спомних думите на татко, че от рибата яли осем човека, не само ми олекна, но се доказа и моето предположение, че тя наистина е била доста голяма. Баща ми познал, че въдицата е моята, и я взел със себе си. Като разбрах цялата история, аз останах много  удовлетворен, тъй като си върнах загубената въдица, а и рибата все пак бе уловена макар и от друг риболовец.  

И сега като си спомням за този ден, се радвам, че всичко се случи по този начин, защото за мен и приятелите ми това бе един изпълнен с емоции ден, който ще разказвам,  докато порасна.

Е, случват се и такива необикновени истории на рибарите. Хубаво е, когато всичко свършва добре! Как да не ходи човек на риболов?!

 

Автор: Георги Василев Илиев, ученик от V клас

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: