Ще ви разкажа за една случка, която ми беше любима за слушане в моето детство. Стара история, която ми е разказвала и баба, и татко, а сега аз разказвам на моето дете и ще я разкажа и на вас. Случка на над 50 години за силата на човешкия дух, за вярата, надеждата и любовта, които са всемогъщи.
В младостта си дядо ми Борис работел на рибарски кораб, отсъствал дълго от дома, а когато се завръщал, не го свъртало да стои вкъщи. Обиколил е всички реки в България, както и много язовири и си водел тефтер, в който да записва датата, мястото и какъв улов е хванал.
Винаги е твърдял, че се чувства по- добре във водата, отколкото на земята. В благодарност, че го пази от удавяне и му дава богат улов е кръстил баща ми Никола на Св. Николай Чудотворец.
Баба ми Димитра е била изключително красиво, градско момиче от заможно, докторско семейство. Но в името на любовта си към дядо се отказва от удобствата на града и възможностите, които ѝ предлагат за реализация нейните родители и заживява на село в дома на дядо.
Винаги е твърдяла, че най- голямата ѝ съперница за сърцето на дядо ми била водата. И както Ботев е възкликнал „Мила ми Венето, ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най- много тебе, дядо ми трябвало да озаглави любимия си тефтер „Мила ми Димитро, след водата обичам най- много тебе!”.
Автор: Жанет Русинова
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
