Имаше четирима най-добри приятели, които бяха рибари. Винаги ходеха на риболов заедно. Решиха един ден пак да отидат с лодката за риба. Качиха се и потеглиха. По едно време, времето се влоши рязко и голямата лодка се разклати. Всичкият им улов отново се върна в морето.
Бяха много навътре в Черно море. Лодката се заклати наляво-надясно и те се удряха в стените й. Попаднаха във водовъртеж. Един от рибарите падна зад борда. Успяха да извадят лодката от водната беда, но останаха трима.
Не можеха да му помогнат, но най-добрият му приятел се хвърли в бурните води за него, а лодката се отнесе надалеч от тях.
Минаха дни и нощи и двамата оцелели видяха земя! Бяха толкова щастливи! Радваха се и се веселиха на убежището си. Това беше пуст остров. Трудно оцеляваха. Нямаше много храна там, и вода също. Един ден си почиваха от свършената работа и усетиха, че нещо мърда под краката им.
Това беше създание, чиито гръб наподобяваше остров, а животното беше кит. Бързо взеха ръчно напраена от тях лодка и се отдалечиха оттам.
Те бяха на косъм да бъдат изядени от чудатото същество. Отново се озоваха във водовъртежа, от който се бяха спасили. Този път те не мохажа да се измъкнат и той ги отведе на долната земя – под водата!
След като водата се поуспокои и погледнаха, те онемяха от това, което виждаха. Двамата им приятели Алекс и Павел стояха пред тях. Това беше праисторията, още от времето на животните, когато само те съществуваха. Пред тях се откри един нов и чудноват свят.
Отново им се наложи да оцеляват. Всичко беше непознато за тях и това ги плашеше. Вървяха, вървяха и най-накрая намериха едно малко и тясно местенце за спане и веднага заспаха.
След няколко часа се събудиха от необичайна топлина. Тази топлина се оказа, че е крило на огромна по размери птица. Тя изглежда ги закриляше по този начин. Пъстрата птица се поразбуди и видя, че те я гледат изплашено.
Тя им проговори
- От мен ли се страхувате? Видях, че спите. Тук има много опасни и силни животни. Реших, че ще е добре да ви пазя.-усмихна им се птицата.
Николай рече:
- Благодаря ти много! Как можем да ти се отплатим?
Добрата птица отговорила:
- Не, вие момчета ми кажете, как мога аз да ви помогна!
Алекс се обади:
- Щом е така, няма да спорим. Моля те отведи ни до родния ни град – Поморие.
Тя радостно откликна:
- Добре, съгласна съм. Но имам условие – когато ви кажа, че съм гладна, ми давайте месо.
Всички приеха в един глас. Алекс, Павел, Николай и Миро приготвиха в един сандък нужното количество за нея и потеглиха.
Момците бяха седнали на сандъка, а птицата държеше с двата си крака веригите, закачени за предмета. Не след дълго те бяха издигнати в горната земя – на небето. Скоро пътуващите кацнаха на твърда земя.
Техните близки и приятели много много радостни от завръщането им. Те отново се почувстваха у дома. Разказите им за преживяното бяха вълнуващи и всички ги слушаха в захлас. Дълго се разказваше за техните подвизи и така това се предаваше от уста на уста, от баща на син, от майка на дете. Една рибарска история, превърнала се в легенда и до наши наши.
Автор: Антония Аргирова, 5 клас, Поморие
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
