Соня винаги беше смятала риболова за занимание, което не ѝ подхожда. Когато беше по-млада, предпочиташе да се разхожда из града с приятелки или да чете книги, отколкото да прекарва часове на брега с въдица в ръка. Но всичко се промени, когато срещна Валентин — мъжът, с когото се омъжи преди двадесет и няколко години.
Валентин беше рибар, но не обикновен. Той беше от тези, които познаваха всеки скрит риф, всяка течение и всяка вълна в морето. За него риболовът не беше просто хоби — той беше начин на живот. Той намираше мир в дългите дни на лодката, когато морето беше спокойно, а рибите бяха дълбоко под водната повърхност. И всяко връщане на брега с улов, било то голям или малък, му носеше удовлетворение, което не можеше да се сравни с нищо друго.
Соня първоначално не разбираше тази страст. Винаги беше имала усещането, че риболовът е скучен и тежък, нещо, което е далеч от нейния свят на кафе с приятелки и вечерни разходки по булеварда. Но тя го обичаше, а любовта, както знаем, прави чудеса.
“Ела с мен в събота” — предложи Валентин един уикенд, когато стана ясно, че тя има малко свободно време. “Ще ти покажа какво всъщност означава риболов. Може да ти хареса.”
Соня не беше сигурна, но реши да се пробва. Никога не беше ужасявала от идеята да прекарва време с него, а след толкова години заедно, наистина се интересуваше какво е да бъдеш с него в неговия свят.
Тя го последва на следващата събота, когато изгревът само започваше да огрява хоризонта и въздухът беше свеж и хладен. Валентин я чакаше до старото дърво, което с години беше техният ориентир на пристанището. Лодката беше готова. Тя беше малка и стърчаща от солта на морето, но дълго време бе техният спътник в много рибарски излети.
“Хайде” — каза Валентин, хващайки въдицата и подавайки я на Соня. “Започваме с това.”
Соня пое въдицата с малко нервност, но и любопитство. Никога не беше държала въдица в ръка, камо ли да я хвърля в морето. Валентин я гледаше със спокойствие, което я успокояваше. “Не се притеснявай. Виж, както хвърляш топка в басейн, така хвърляш въдицата.”
Тя се усмихна, макар да не беше сигурна какво точно означава това, но се опита да хвърли въдицата, както му беше показал. Линията излетя, а когато се забави и почти падна в морето, Соня си пое дъх, радвайки се, че не е объркала всичко.
Часовете минаваха неусетно. Морето беше спокойно, а Валентин тихо говореше за риболовните си истории, за рифовете, които познаваше, за различните видове риби и техните навици. Тя слушаше и усещаше как всяка негова дума проникваше дълбоко в сърцето ѝ.
Но въпреки всичко, рибите не се появяваха. Соня започна да се чувства леко разочарована. Тя все пак беше свикнала с бързи резултати в живота, а тук — търпение.
“Не се притеснявай,” — каза Валентин, когато тя почти беше готова да се предаде. “Риболовът е и търпение, и знание. Понякога, трябва да изчакаш.”
И тя изчака. Усещаше как морето, спокойствието, всичко около нея, постепенно ѝ даваше усещането за нещо, което беше пропуснала през годините. Тя беше част от нещо много по-голямо от себе си — от природата, от ритъма на живота. Не беше важно дали ще улови риба или не. Важното беше да бъде тук, с него, и да чувства как времето изтича по различен начин — бавно, с мир и тишина.
Изведнъж въдицата ѝ се напрегна. Тя я изправи и започна да навива. Валентин я наблюдаваше, усмихвайки се, и леко коригираше движенията ѝ с търпение.
“Имаш я,” — каза той, когато рибата започна да се появява на повърхността.
Соня изкрещя от радост, когато видя улова си — малка, но красива риба, която блестеше на слънцето. За момент тя се почувства победител, въпреки че рибата беше само началото на пътя ѝ.
“Виждаш ли? Казах ти, че ще се справиш,” — каза Валентин, като ѝ подаде рибата. “Риболовът е повече от това, което си мислиш. Той е за тези малки мигове, които правят живота по-истински.”
Тя се усмихна, гледайки рибата в ръцете си. Разбра, че не става въпрос само за рибата, а за нещо много по-дълбоко — за споделеното време, за търпението, за малките победи и моменти, които се случват, когато се довериш на процеса и на човека до себе си.
От този ден нататък Соня започна да обича риболова. Но не заради рибата, а заради чувството на споделено време с Валентин. И в тези тишини на морето, тя откри ново измерение на любовта — не само към него, но и към живота, както го разбират хората, които прекарват години наред, гледайки морето.
Автор: Анета Кехайова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
