Никой не предполагаше – даже и той самият, че така ще се пристрасти към риболова. Стоил беше израснал в големия град, в семейство на скромни родители, чиято единствена грижа беше какво ще сложат на масата – нямаше амбиции, нямаше таланти, пък за хоби и дума да не става. Почти същата история се повтори, когато той създаде свое семейство, по скоро не по необходимост, а защото така беше прието след една определена възраст.

Ако трябва да бъдем точни, не той избра жена си, а тя него, вероятно водена от същите съображения. То така си и тръгна занапред – тя задавеше тона в семейството, непрекъснато му намираше кусури – или нищо не прави, или пък не го прави като хората. И сексуалният му живот не беше нищо особено, с една дума – пълна скука.

И ето, че на този фон и заинтересован от историите на колеги, защото то приятели жена му не позволяваше да има, Стоил рече да се пробва на риболовния фронт. Цяло чудо беше, че благоверната му „разписа билета“, сигурно защото се надяваше, че ще хапва прясна рибка. Стоил обаче беше въодушевен най-вече от факта, че ще бъде далеч от зоркия й поглед и постоянното й мрънкане.  

Вече няколко години всяка събота той натоварваше на стария фиат „бойното снаряжение“, набързо даряваше жена си с традиционната вяла целувка и с мръсна газ отпрашваше към някое закътано местенце на родното Черноморие, където се отдаваше на новооткритата си страст.

Имаше нещо възбуждащо в ритуала по подготовката за свещеното тайнство – риболова. С времето започваше да му харесва все повече и повече, беше се оборудвал даже с гумена лодка и всякакви модерни такъми, необходими на един уважаващ себе си рибар. Може би защото това беше единственото нещо, което правеше с такова естествено желание, уловът му спореше и Стоил винаги се завръщаше в къщи с една почти пълна кофа риба. И така – и вълкът сит и агнето цяло – както е казал народът, поне за кратко милата му Желязка се кротулясваше за известно време.

 Днес пак беше събота и Стоил с нетърпение, като наркоман в абстиненция бързаше да потегли към пристана на своето спокойствие. Сдъвка на две на три едно парче от  желязкината баница, глътна кафето си набързо и като грабна торбата със сандвичи и вода, целуна с досада жена си, която пък на свой ред по инерция му пожела ,, на слука“ и най – после се настани комфортно в любимия фиат, който сякаш също нямаше търпение да се усамоти с господаря си.

Слънцето вече беше изгряло, малки пухкави облачета се носеха в небесната шир, галени от тих ветрец – очертаваше се прекрасно време за риболов. Предвкусвайки удоволствието, Стоил си намери едно тихо заливче, натовари на гумените лодка всичко необходимо и някак тържествено се оттласна от брега. Когато се отдалечи на необходимото разстояние, воден от предчувствие за добър улов, реши да хвърли мрежата си през единия край на лодката, а после, настанил се удобно в другия й край, метна въдицата и зачака. Нямаше за къде да бърза. Запали си цигара, сипа си чаша кафе от термоса и кой знае защо се отдаде на философски мисли – какво е животът, има ли рай, заслужаваме ли битието си...

Видя се като една толкова незабележима прашинка в космическия прах на Вселената, че чак му стана мъчно за самия себе си. Така се унесе, че едва когато лодката започна да се клати осезаемо, разбра, че нещо се случва в оня край, където беше мрежата. Стоил се изправи и започна с усилие да я издърпва – май нещо голямо се е хванало, помисли си развълнуваният рибар.А сега! И таз добра! – не можа да сдържи учудването си младият мъж.

Между диплите на мрежата се мъдреше приказно красива девойка.

  • Ма това с русалките не е ли само в приказките?

Все още шишардисан Стоил се почеса по главата, даже за по-сигурно се ощипа по бузата.

Не сънуваше. Момичето го хипнотизираше с най-красиво синия поглед, който беше виждал, досущ като цвета на морската вода.

  • Здравей! Аз съм бъдещата ти съпруга, хайде да те водя в моето царство, да те представя на своя баща.
  • Ама... как така... почакай... аз съм...

Стоил не можа да довърши изречението. Красавицата го хвана за ръка и двамата се понесоха в морските дълбини. Рибарят беше затаил дъх – не бе предполагал колко красота има тук, в сърцето на морската необят.

И докато съзерцаваше с интусиазма на изследовател странните представители на морската флора и фауна, кандидат женихът се озова в палат, какъвто беше виждал само във филмите. Красота, изящество и богатство – с три думи можеше да го опише. Но и тук нямаше много време да се любува, защото отнякъде се появи достолепен мъж в царски одежди, който веднага премина към съществената част:

  •  Добре дошъл, младежо! Както виждаш, не си попаднал на случайно място. Ние тук си имаме всичко, за което човек може да мечтае. Проблемът ни обаче е, че не можем да намерим съпруг на единствената ми дъщеря Ая. И по всичко изглежда, че тази чест ще се падне на теб. Давам ти думата си, че ще задоволя всяко твое желание, пък и Ая е красавица, не виждам причина да откажеш.

Стоил малко по малко започна да стопля за какво иде реч и като си представи физиономията на Желязка, ако би могла да го види в този миг, изпадна в бурен смях.

  • Какво пък толкова, тъкмо ще се отърва от досадното й присъствие, а и ще имам всичко, което поискам, а бе от де ми дойде този късмет... – сам на себе си говореше мъжът и продължаваше да се усмихва.
  •  Ти само кажи, че си съгласен и вдигаме невиждана сватба! – изведе го от унеса му гласът на стареца.
  • Ми то какво толкова да го мисля, птиченцето веднъж ти каца на рамото – пак като че ли мислейки на глас промълви Стоил и тъкмо да каже – да, усети някакъв неочакван тласък.

Веднъж, втори път... раменете му се тресяха безмилостно.

Докато се чудеше какво се случва, сякаш за един миг отрезня  – пред погледа му плавно, но категорично изплува до болка познатия му образ на Желязка, която безмилостно, с двете си яки ръце го разтърсваше, и не стига това, но и не спираше да вика с дразнещия си писклив глас:

  • А и какво си се захилил като на годен циганин брат му, ставай, че пладне стана, кога ще ходиш за риба, кога ще я пържа,  хайде – няма да повтарям!

  Стоил нямаше избор. Скочи и започна бързо да се приготвя. Кой знае какъв улов му бе приготвила съдбата тази събота.

Автор: Диляна Кирова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: