Почти цялото мъжко население в Долината на вековната река Камчия са били или все още са рибари. Потомствени професионалисти с лодки и разрешителни, любители като въдичари с модерни съвременни такъми и най-вече бракониери. Децата още от ранната си ученическа възраст стават постоянното присъствие на речните вирове и заливчета, където се учат на майсторлък и по трите направления – с мрежи и серкмета, със спининги и пръчки, с ръце и самоделни бомбички. И може да прозвучи малко спорно, но не на улицата, в училището или по време на празненствата, а там, покрай двата бряга на Реката, се раждат, укрепват и се развиват най-сериозните и дълготрайни приятелства между децата...
Точно по тая схема, покрай голямата река, се е пръкнала и развила дружбата между тримата братовчеди Янко, Драган и Живко от един камчийски градец. От първия до последния клас на средното образование. В бягствата от семейните задачи и часовете от училище, в къпането и въдичарството, в скромните общи „трапези” на зелената трева – винаги заедно. Имали са своя клетва, свой „кодекс” и свой закон – уловената риба да се дели на три, за по-едрата да се тегли чоп или да се пече на място.
Покрай децата и семействата на братовчедите, почти на една възраст, се сближили още повече. Защото много често уловената риба била поводът за извънредни общи вечери с ядене и пийване по роднински. Дори нещо повече: въдичарската страст на синовете запалила и апетита на родителите към камчийската риба и те станали активни въдичари с нови скъпи такъми. Но в уикендите не ходели да клечат по зашумените брегове на реката, а си правели пикника по бреговете на големия язовир...
Така било до оня черен ден, когато тримата братовчеди, от последните класове на гимназията, решили за сетен път да отидат задно на риболов на язовира. Така било до оная щастлива минута, когато Драган хванал и сам изтеглил на брега необикновено голям шаран. Зарадвали се и другите двама братовчеди, поздравили го с големея късмет и още десетина въдичари. Защракали телефонни светкавици, заредили се около „баш майстора” деца и възрастни за паметна снимка. Дори и когато нямало вече кандидати за снимки, Драган, замислен някак странно, дълбоко и унесено, продължавал да държи в прегръдката си издъхващия шаран, който най-после кротнал, примирен изглежда със съдбата си. И дълго останал в тази необичайна поза, докато Живко и Янко не го побутнали с пръст от двете му страни и не чул като в просъница гласовете им:
- Какво ти става, бе човек? Да не откачиш от голямата си победа?
- Хайде, дай да го сложим в живилника и... зареждай! Може да хванеш близнака или братовчеда му!
Но Драган продължавал да мълчи подозрително. Най-после се размърдал, извадил от чантата си парче алуминиева тел, промушил я през хрилете на шарана, който отново се замятал в отчаяна борба за спасение, прибрал си набързо такъмите и се приготвил да си върви. Двамата му братовчеди останали като гръмнати, без думи, и едва успели все пак да изрекат един след друг:
- Чакай... Ама ти... Как така?... Нали до сега...
- Защо бе, братовчед?... Какво ти стана изведнъж?... Толкова години бяхме единни за улова... Добре ли си?
- Както виждате... добре съм! – отвърнал троснато Драган и добавил: - Не искам повече да делим!... Нека всеки сам си поеме пътя... сам да разполага с късмета и орисията си!... Не виждате ли, какво става и в държавата – няма колективни фирми, няма колективен бизнес. Всичко е пазарна икономика и лична инициатива... Това е! Извинявам се и... довиждане!
Без да бърза, по заобиколен път, се прибрал у дома с провесения на колана му голям шаран, събирайки овациите на много хора. Било вече привечер, цялото семейство се готвело за вечеря. И всеки по своему реагирал, когато той честно и откровено си признал постъпката с доводи от текущата икономическа ситуация в държавата.
Сестричката и майката били най-радостни и щастливи:
- Браво!... Поздравления, батко!... Правилно си постъпил, сине! Такъв късмет, такова чудо веднъж в живота на човека се случва... Как така ще го делиш?... Ами нека и те си хванат такъв шаран!
Бащата бил доста неприятно изненадан от постъпката на сина си, но се въздържал от забележки и откровения, само предпазливо подхвърлил:
- И аз те поздравявам, Драгане... Но все пак... нали в сдружението си имахте принципи, кодекс, правилник...
- Няма и не може да има сдружения с вечни принципи и правилници, баща ми! – реагирал бурно и веднага синът. – Всичко в живота си тече, върти се и се развива.
Само дядо му дълго и неспокойно мълчал. И бавно проговорил, чак когато внукът го попитал, той какво мисли за случая.
- Ами... ще ти кажа, щом ме питаш... И аз те поздравявам за улова, щото такова чудо не съм чувал някой с въдица да е хващал... Но за постъпката ти... не мога, Драгане!
- Защо, дядо? Големият късмет не е ли личен, персонален? Защо трябва да се дели?... Какво толкова грешно съм направил? Нали всеки на моето място би постъпил така?
- Знаеш ли какво си направил, Драгане? - решил внезапно дядо му да заговори по съвест, без задръжки: - Ти не си хванал големия шаран, а големия вирус на завистта, който сега ще ни развали дослука със семействата на братовчедите ти. Не си хванал големия шаран, а живата бомба със закъснител, която рано или късно ще избухне в ръцете ти, ще те нарани и ще почерни доброто ти име, за което досега си живял и учил, разбираш ли, момче? Защото... големия шаран, Драгане, винаги разделя деца от бащи, братя от сестри, заклети приятели, бизнесмени, политици, управници...
Автор: Планимир Петров
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.
