Никога досега не се бях качвала на риболовен кораб. Размерите му бяха огромни, внушаващи и доста плашещи за дете на моята възраст. Тази пролет най-сетне успях да уговоря вуйчо да ме вземе със себе си. Той беше капитан и пътуваше всяка година с такива кораби и ловеше много, много риба. Имаше само няколко места на кораба, на които ми бяха разрешили да се разхождам.
Екипажът на кораба беше много зает днес. Хвърляха огромните си мрежи, а после ги издърпваха с огромни макари. Не разбирах нищо, но днес бях щастлива! Вуйчо ме беше взел и аз щях да направя първото си истинско морско приключение. Оскар – моето куче, което имам отскоро също получи разрешение да се качи на кораба. При това ми позволиха да ловя риба сама на едно от безопасните места на кораба. Или поне аз така си мислех …
Провесих крачета от палубата и хвърлих малката си детска въдичка със стръв. Чаках доста дълго и рибките така и не се улавяха. Минутите се нижеха, а на мен ми ставаше все по – скучно. Оскар беше напълно отегчен и дремеше близо до мен. Вятърът духаше силно и започнах да съжалявам, че се захванах с този риболов.
Усетих как въдицата ми натежава. Най – сетне – улов! Опитах се да я издърпам, но тя ставаше все по-тежка и по-тежка. Изправих се и дръпнах с всички сили.
В този момент усетих как нещо ме дръпна силно в морето. Полетях право във водата. Беше ледена! Започнах да потъвам бързо и усещах, че не мога да си поема въздух. Изтървах въдицата и вече не усещах никаква упора.
И в този момент я видях – огромна бяла акула. Бях чела толкова много за тях, но никога не съм си представяла, че ще видя истинска. Спомних си всичко за тези хищници в тези няколко секунди. Моята кукичка висеше от корема й и тя се носеше със страшна сила към мен. Огромната й уста беше отворена и чакаща поредната си жертва. Знаех, че никога няма да успея да се измъкна. Не и сама.
Нещо захапа якето ми и започна да ме тегли нагоре към повърхността. Всичко се случваше много бързо. Започнах да пляскам бързо с крака и ръце. Главата ми се показа над водата. Още две загребвания и успях да се хвана за кораба. Изкачих се трудно, защото бях много изморена и изплашена и тогава погледнах към моя спасител. Малкият Оскар мяташе радостно с опашка и лаеше от щастие. Погледнах към морето. Бялата акула направи един голям кръг и бавно се отдалечи.
Прегърнах моето малко кученце и влязох в каютата за да се изсушим. Никой на кораба не разбра какво се случи, но аз не мисля скоро да се качвам на риболовен кораб.
Автор: Кристияна Златева ОУ Елин Пелин, 6д клас
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
