Тази история извадих от нафталина за вас. Можех да я прекроя,  но щеше да загуби автентичността си. Затова я разказвам, както я преживях, а вие преценете моряшка ли е, рибарска ли е:  

Симо-ПопчетоУбиец, Коцето-Баба Яга и Къната бяха моряци, като татко. Те имаха заедно няколко  воаяжа  (ние им викахме рейса),  въпреки, че те  пътуваха  с кораби, а не с автобуси. Работеха на желязото (кораба) шест месеца: ловяха  риба и я смилаха на мука  (рибено брашно). С него в народните стопанства хранеха бройлерите и прасетата, но това не е важно.  Когато договорът  им изтечеше  три  месеца почиваха на брега. Тогава живеехме с майка, татко  и споменатите му вече по - горе колеги.  Те идваха по кафяно време, а кафето - двестаграмов буркан, който купувахме от шипшандъра и струваше майка си и баща си, красеше масата през целия ден. Помня, че имаше мода лъжичка и половина да се блъска във вътрешността на чашата, за да образува каймак. Но без захар не ставаше. 

От кафето се минаваше към ракията… и така до полунощ. Татко си лягаше, а ние с мама изчаквахме госта да си изпие и изяде всичко и го изпращахме да си ходи. Защото ,,Вкъщи да не е хотел“ – казваше мама. Сега, като се замисля, те вероятно се уговаряха, защото винаги гостуваха по един. 

От татко зная, че Коцето наричали Баба Яга, защото е грозен, че Попчето бил кръстен така като минавали Екватора, а за Къната …, той не  беше интересен. Имаше  две дъщери и беше що годе нормален.

Около десет часа този ден, за който ще ви разкажа,  слънцето печеше на хакерне, нямаше грам ветрец и жива душа. У дома всички  прозорци и врати бяха отворени, но нищо не помръдваше. Денят щеше да премине както обикновено, от кафето към ракията, ако някой не се беше облегнал на звънеца. Счупих си краката от  бързане  да отворя. Попчето - Убиец нахълта и  заключи. Нареди ми да затворя  прозорците и спусна щорите, а той остави куфарчето си  и се хвърли във фотьойла. 

Донесох гореща вода за кафе. Гледката, която заварих, беше трагична. Баща ми само по долни гащета се потеше като змей, от косата му в очите, в ушите, в носа му се събираше пот. Той вече рязко беше изпил три ракии и си наливаше четвърта. Попчето седеше с яке и трепереше. На въпроса ми какво се е случило, баща ми направи онова въртеливо движение с китката, което означаваше, че колегата му е тралала. Това с майка  го знаехме. Последния път се криеше от ЩАЗИ, защото се опитвал с гранатомет да взриви Райхстага…

И тази сутрин  щеше да ни направи съпричастни към историите си… Решил да се поразходи, но с   качването в автобуса разбрал, че  си имал опашка. Някой го наблюдавал непрекъснато и той сменял седалките, като се озъртал. Опашката слязла с него на нашата спирка, но Попчето не е прост и хукнал през парка. После влязъл в пети блок, качил се на осмия етаж и слязъл до четвъртия. Скрил се на полуетажа и почакал. Когато бил сигурен, че се е отървал от преследвача, поел спокойно по пътя до спирката. Там видял Лада Нива  и трима облечени с костюми,  въоръжени с пистолети Макаров.  Преминал  покрай тях бягайки на зиг-заг, но те го заобграждали и той се скрил във влакчето в детската градина. Седял там, докато изведат децата да си играят на пясъчника и хукнал към нас. 

Попчето надълго и нашироко започна да ни обяснява, че отказал пари  от КГБ,  за да отрови рибата в Черно море. Така КГБ  не успели да вземат контролния пакет.

Към  два часа  татко  уморен отиде да си легне, а Попчето се затвори в кухнята. Отворих навсякъде, дори и външната врата и пуснах вентилатор. Нищо не можеше да ми развали настроението. Днес бяхме поканени на гости у Къната. Големите щяха да си разказват рибарски истории,  майките да  сервират, а ние с щерките да си говорим за момчета. Разхвърлях всичките си дрехи в желанието си да избера най-хубавата. Нали бях моряшка щерка - имах само модерни парцалки. 

По някое време чух тряскане,  викове и псувните на татко. Попчето - Убиец се мъчеше  със стайната ни антена, руския телевизор и радиостанцията  от куфара си  да  се свърже с чужда галактика. Непрекъснато повтаряше : ,,Попче търси Лохнес, Лохнес обади се. Лохнес обади се, Попче те търси…”

  Не ме интересуваше  дали космически кораби летят през деня, кацат по етажите, или отговарят на крясъците на един психопат - аз бях тийнейджърка, все пак. Но на татко му бяха развалени  настройките на телевизора и той беснееше, а от очите му излизаха мълнии. Попчето му беше сърдит за намесата. Чак след три месеца имал явка, а било време да му сменят чипа. Този съдържал кодирана информация за нахожденията на китови акули. Татко през зъби му обясни, че у дома се яде и се пие и ако иска да си говори със Слънцето, със зелените човечета  или с Лепа Брена, да си намери друг апарат за контакт.

Имахме две минути да се приготвим за гости. Мама се премени, аз се накиприх, а татко излезе да търси такси. Тогава нямаше телефони и такситата не бяха пред всеки блок. По път щяхме да оставим Убиеца да си поуспокои страстите, да пие зелени течности, като зелените си човечета, да рисува акули, совалки и кораби, каквото му душа иска, само да ни остави на мира.

Всичко вървеше по план. Татко си говореше с шофьора на таксито за ДАПА- сервиза, където поправяха колите им, аз и мама мълчахме, когато ни изпревари Полски фиат. Попчето изкрещя да залягаме и ни помогна, натискайки главите ни. Нареди на шофьора да спре и да обърне. Баща ми невъзмутимо показа въртеливия жест с ръка на шашнатия шофьор и продължихме.

-  Спирай, ти казвам, познаха ме, тия бяха от ИРА! Бракониерите, които  откраднали скелета на Титаник, са от моята  ловно- рибарската дружинка. Сега ИРА ще се върнат, ще ни отвлекат и ще ти запалят колата. 

На шофьора никак не му беше смешно и вече не търсеше одобрение от баща ми. Обади се за друго такси, но не искаше и да чуе да закара някъде Попчето. Качихме се във второто, пътувахме безаварийно и мислихме, че сме се разминали  с преследването, но Чичо Симо тръгна да скача в движение. Наложи се да напуснем града и да търсим поляна, на която  да кацне сателитна чиния,  за да получим  указания от Лохнес.

След един час  на шофьора му писна и поиска да му платим пътя за обратно и престоя. Смили се над нас  и повика трето такси. С него се върнахме в града и се разходихме до промишлената зона, за да получим  риболовните билети. Само колегата Симо имал право да ги раздава.  Отдъхнахме си като същия получи сигнал,  че срещата се отменя, защото брояча в таксито безмилостно тракаше.

Когато пристигнахме на гости,  яденето беше изстинало, а Къната водеше с няколко  обиколки. Жените се заеха да режат нови салати и претоплят кюфтетата, а на татко наляха водна чаша с ракия, за да догони домакина. Преди да свия по една кока кола и отида при щерките,  попитах  Попчето  защо го наричат  убиец: 

,,Защото убих чудовището от Лохнес“ -каза невъзмутимо и поиска кюфтета, вестник и такъмите на Къната. 

,, Нострадамус е предсказал, че тази вечер в Бургаския залив ще се появят тигрови акули. Те кълват на кюфтета.”

Баща ми за последен път направи въртеливото движение с китката и отпи сериозен гълток.

 

Автор: Нели Арнаудова

 

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на: