Тази история ми е разказана от мой приятел от гр. Роман, запален рибар и като цяло колоритен човек. Аз самият имам малък опит с въдицата, по-голямо удоволствие ми доставя да ловя малки рибки край морския бряг (кучета, попчета) с ръце или с кепче заедно с малкия ми син. Но тази история си е страшничка. Не зная доколко е истинска, но…определено ме кара да настръхвам, затова си позволих да ви я разкажа.
Та приятелят ми разказва за местен овчар, който загубил съпругата си при едно наводнение на местната река- Малки Искър. Докато опитвала да спаси от удавяне едно агънце от стадото им, самата тя изчезнала, погълната от мътните води на реката.
Минали години, но овчарят така и не можал да прежали загубата на жена си. Разпродал стадото, пропил се, започнал да работи по къщите за някой и друг лев или обяд- косял, цепел дърва, прекопавал чуждите градини.
Веднъж неколцина мъже го повели с тях да ловят сом. Приятелят ми, рибарят, ми разказа че в техния край, сомовете денем се крият в дълбоките подобни на подводни пещери подмоли на старите крайречни дървета- върбалаци и черни елши. Разказвал ми е, че били огромни, някои от тях стигали до 2 метра и за да хванеш една от тези риби, си имало специален начин.
Завръзват човек здраво с въже през кръста, той се гмуркал в тъмнината на подмола, стиснал в ръка гигантска метална кука, завързана с второ въже. В непрогледния мрак той трябвало да напипа тялото на сома и да забие куката в хрилете му. След това дърпал няколко пъти въжето и една част от дружината изтегляли- гмуркача, а другата- сома.
Както навярно се досещате избраният да се гмурне в случая бил нашият герой- овчарят. Той не бил страхливец, още повече, че след като загубил най-ценното на този свят – любовта си, за него нямало много смисъл да живее. Сграбчил куката и се гмурнал в непрогледния мрак на подводните юдоли.
Ръцете му напипвали летаргичните тела на спящите сомове, които били студени и хлъзгави като труповете на разлагащи се мъртъвци. Овчарят избрал най-едрия сом и забил куката си в хрилете му, почти едновременно дръпнал енергично въжето му, после своето собствено въже. Усетил в тъмнината как рибата се замятала яростно под дружния напън на онези „горе”. Но неговото въже не помръдвало. Докато въздухът му свършвал, овчарят осъзнал, че въжето му трябва да се е закачило в някой корен или камък, но в тъмното не знаел накъде да поеме да се отплете. Същевременно около себе си усетил как чернотата закипяла от тежките удари на десетки събудени от транса си риби, които го блъскали с тежките си опашки и муцуни.
Още миг и щял да издъхне- там в подводната тъмнина, погребан жив и вероятно разкъсан от същите онези същества, които е пожелал за своя плячка. Колкото и да не му бил мил животът, овчарят почувствал силен страх. С последните оставащи му сили той плувал панически в царството на мрака. Един задушаващ се слепец, който щял да загине така, както бил живял- без следа…
И изведнъж пред очите му просветляло- видял нечий ярък силует- била съпругата му, същата както по времето, когато го оставила преди повече от 10 години, само че- още по-красива: кестенявите й коси се развявали свободни от водите на реката, роклята й сякаш била изтъкана от слънчеви лъчи, а устните и очите й се усмихвали с онази усмивка, която приживе не слизала от лицето й и го топлела дори в най-трудните им моменти…
Сега тя го канела да я последва. „Свърши се- помислил си овчарят облекчен и тръгнал след призрака на своята любов с протегнати за прегръдка ръце…още малко и щял да я достигне…вече потъвал в светлината й…
Когато образът на красивата му жена внезапно изчезнал и овчарят усетил, че е изплувал от подмола и се показал на повърхността на реката пред погледите на слисаните си другари.
„Къде се загуби- възкликнал с невярващ глас водачът им, докато прескачал огромното тяло на сома, проснат пред тях и вървял към него- почти 8 минути беше там долу, бяхме те отписали!”
А овчарят тогава нищо не им казал, само поел дълбоко въздух няколко пъти. Излязъл и поел мълчалив покрай тях…нагоре…между церовете, още по-нагоре- над горуна и спрял при габъровите поляни, където била старата му кошара…
Разправят, че се върнал към занаята си, повел ново стадо и помощник си имал- едно момченце, сираче, което прибрал и отгледал като свое дете. Научил го на занаята си. И само на него разказал тази история за чудото, което преживял в подмола със сомовете.
Автор: Пламен Глогов, 47 г. гр. София
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
