Беше приятна септемврийска вечер. Ние стояхме около огъня и се топлехме сред ароматния и силен пламък на съчките. Изпълнени с надежда и дълбоко чувство на благоденствие похапвахме опечената на жарта риба, която по-рано през деня бяхме уловили с много търпение и старание. Сред улова ни имаше моруна, сафрид и паламуд. Като всички запалени рибари ние с ентусиазъм похапвахме вкусната рибка и улисани в приятни мисли не усетихме как настъпи полунощ.

Беше толкова красиво. Морските вълни се люлееха под повея на вятъра. Огънят около нас пръщеше силно и ни топлеше. Нейде в далечината се открояваше златошитата луна, която като лодка плаваше в дебрите на безкрайното море. Тази приказна красота изпълни сърцето ми и ми стана някак леко. Мечтите ми полетяха нависоко като перце и се лъкатушката от повея на нежния морски бриз.

 „Ех, каква божествена красота!“ – помислих си аз. – „Какво му трябва друго на човека – една рибарска лодка, въдица, вярна дружина, огън и изпечена моруна. Нима това не е раят, за който си мечтае всеки истински рибар. Да, би било прекрасно, ако действителността бе толкова приказно-розова и животът е така безгрижен. Добре, че е рибарството, за да забравя мъката, която е обзела сърцето ми.“

Хеей, Мина! Мина! Какво има? Къде се замисли? Не си ли щастлива сега? Още ли мислиш за твоя братовчед?

Той беше велик рибар! Как да не мисля за него?! – тъжно изхлипах аз. – Щеше да се гордее с нашия улов днес, но уви, вече го няма. Болката е неописуемо-голяма. Беше ми като брат. Винаги ми помагаше, когато имах нужда. Той ме запали по риболова, но безмилостната карциномна болест го повали...

Ракът на никого не прощава, Мина! Сподели мъката си. Всички тук сме дружина. Обичахме много блатовчед ти Боян, но уви – понякога съдбата е безмилостно жестока. Няма как да го върнем. За жалост няма как да променим настоящето.

Хайде да напишем писмо в бутилка и да го пуснем по вълните на Черно море в негова памет и който го намери това шише нека му е на късмет – предложи Мина.

Добре, сестрице наша. Аз имам лист хартия. Нека всеки от нас да напише по нещо хубаво в памет на Боян и който намери писмото да вярваме, че ще го споходи щастие.

Ние написахме писмото и го пъхнахме в бутилката. Пуснахме го по вълните и то като по пързалка заплува навътре.

Кой ли ще го намери? – казах аз на глас.

Може би някой български моряк или пък някой чужденец, плаващ в чужд кораб... Дали ще бъде открито във водите около Варна, Созопол, Несебър или Бургас... Божа работа!

Може би се питате, драги читатели какво съдържаше писмото. В него не просто бяхме написали весели спомени и поучителни мисли от ежедневния си риболов, но също така бяхме споделили мъдри мисли и пожелания за живота. Някои от тях бяхме научили именно от братовчед ми Боян, който толкова много обичаше да ходи за риба. Това беше второто му аз. Бироловът бе смисълът на живота му. Можеше и без улов да се върне, но съприкосновението му с въдицата, морските вълни и трепетното очакване нещо да се закачи на въдичката му, го изпълваше с надежда, която окриляваше душата му.

Добряк беше братовчед ми Боян. Мил човек, ведър, с поглед, вперен някъде далече в морските вълни. Сякаш с поглед той плаваше надалече и с мисъл привличаше рибата към въдицата си. Той беше рибар по душа и сърце. Именно тази негова дълбока рибарска душевност, ние вплетохме в това дълбоко съкровено писмо.

„Мили моряко, българино или чужденецо, който и да си. След като си открил това писмо в бутилка със сигурност ти си щастливец, защото именно в това писмо ще откриеш тайнството и смисъла на живота. Ние сме рибарска дружина. Имахме много мил побратим, за когото риболовът беше като второто му аз. Ведър, добър, мил човек.

Той ни научи да бъдем хора, да бъдем хуманни, мили и добри. Ако някога почувстваш отчаяние от човешките несправедливости, вземи една въдица, отиди на черно море, загледай се в приказния блясък на вълните и запечатай този миг завинаги в съзнанието си. Красотата на природата е безценно нещо, а риболовът ти дава шанс да я усетиш, да я оцениш и да бъдеш щастлив. Толкова труден е животът.

Толкова забързано е ежедневието. Всеки говори по смартфона си, качва се в колата си и газ да го няма – бърза за някъде. Но това ли е смисълът на живота? За това ли сме създадени – да трупаме пари и вещи? Нима това е смисълът? Мили моряко, българино или чужденецо, вземи една въдица и отиди на Черно море и зачакай. Кой знае, може точно ти да срещнеш златната рибка, който да ти изпълни три желания от приказките. Но нима природната красота, спокойствието и щастието, което пораждат шума на морските вълни и въдицата в ръка, която ти дава надежда за улов, не са всъщност заместителите на златната рибка. Истинските неща в живота не се купуват с пари. Жестовете, добротата, любовта, красотата – те всички са безценни.

Радвай се на живота, радвай се, че днес те има, защото миналото назад не се връща, а бъдещето е оплетено в енигматични догадки. Обичай настоящето! Обичай живота си! Обичай ближния си! Вземи това писмо в бутилка и помни – ти си открил нещо повече от гърненце с жълтици. Жълтиците можеш да ги похарчиш и да ги забравиш, но мъдростта на това рибарско писмо ще гори със силен пламък дълбоко в душата ти за цял живот. Бъди добър човек и дарявай всекиму с добрина. Преоткрий щастието чрез риболова! Преоткрий себе си!“

Това писмо е израз на сърцата на една весела рибарска дружинка, която покрай тъгата от загубата на своя скъп приятел е преждевременно пораснала и помъдряла. Който открие това писмо в бутилка, несъмнено ще бъде благословен. Затова плувай, драги читателю, взимай въдицата, плавай с лодка. Кой знае, може точно ти да намериш това писмо в бутилка и да преоткриеш себе си, живота си и риболова...

Автор:Минка Цонева

 

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.