Андон бил пазителят на градския плаж в Лом. Като старо рибарско средище, негова била задачата да напътства корабите и рибарските лодки в тежките метеорологични условия през годината. И той се справяше завидно добре. Но, част от работата той приемал с по- голяма отговорност- да приема човешките истории, които му споделяли рибари, моряци и плажуващи като свои. Съпреживявал ги наш Андончо, проявявал емпатия към всеки проблем, а и имал решение за всеки проблем. Веднъж, било в края на лятото, той забелязал там някъде в тръстиката на плажа да седи едно момче.
Андон го доближил, но момчето набързо му извъртяло гръб и гледало някъде напред и отнесено към хоризонта, към добрия стар Дунав! Изпод слънчевите очила на момчето обаче текли сълзи така безспирно, сякаш били буйни реки през зимата, излезли от коритата си. Наш пазител на плажа веднага се досетил, че работата тук ще е тежка, но случаят деликатен и по- особен. Та нашият природен психолог Дунавски просто седнал до момчето и погледал хубавия стар Дунав заедно с него.
По едно време момчето се изправило и му благодарило от сърце, стискайки ръката му и обяснявайки му, че точно от този вид морална упора и подкрепа имал нужда той, за да преодолее тежката загуба от раздялата със своята приятелка, която се била хванала с някакъв местен дърводелец със съмнително миналото репутация.
Момчето просто изведнъж му просветнало, докато наблюдавало хоризонта, че животът все пак продължавал, а възможности и хора- много имало още на света. На следващия ден наш Андончо срещнал на Ломския плаж една много странна двойка момиче и момче. Те все се препичали на жаркото слънце, без да влизат да се разхладят в приятните води на стария Дунав. Но и не си говорели. Той се доближил до тях и решил да ги попита как комуникират помежду си. Момичето му отговорило, че именно за това били заедно от толкова дълго време- защото се разбирали с един поглед и си говорели с очи.
В края на плажа той срещнал един стар рибар, чиято лодка се била обърнала на плиткото от големите вълни, образували се от преминаването на един кораб наблизо. Старецът се чудеше как ще успее да продаде наложената през нощта риба без помощта на сина си, който този ден не се чувствал добре и дори не могъл да дойде да му помогне да обърнат лодката, тъй се чувствал доста отпаднал след снощния улов.
Андон се втурнал веднага в спасителна акция на лодката. Сам почти без усилие успял да изправи лодката. Натоварил я до горе с наложената от стареца и сина му риба, забутал я навътре във водата, насочил я към плажа и се развикал към плажуващите дали искат прясна риба на изгодна цена.
Всички плажуващи пък обичали многобройна и веднага се наредили на опашка. Така се оказало, че и вълкът бил сит, но и агнето цяло! Рибата се разграбила като топъл хляб, положението и безизходицата, дето били сполетели клетият стар рибар, били в историята. А усмивката от свършеното добро дело не слизала от лицето на наш Андон- все пак Пазителят на Ломския плаж бил именно той!!!
Автор: Антон Тодоров
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
