Реших да ви разкажа една случка, която се случи на язовир "Батак". Беше1995г. Бяхме на гости в гр. Пещера. Последния ден бях обещал на децата ми, че ще отидем на язовир "Батак" на спортен риболов за костур. Тръгнахме заедно със семейството на баджанака.
Първо минахме през развъдника за пастърва, който се намира между Пещера и Батак. Купихме си за Бургас прясна риба, но помолих управителя да ми даде и една малка пастърва, защото трябваше да направим малко шоу. Управителят се нави бързо, като му казах, че ще става веселба на язовира.
За да не се развали рибата я покрих с доста коприва. Така се запазва през целия ден свежа.З нам този пиниз от месните рибари. На "Превала" след Батак имаше магазин риболовни такъми. Баджанака, който не знае от коя страна се държи въдицата си купи такъми, снабдихме се с живи рибки и бял червей и потеглихме за месноста "Дъното", където се намира стената на язовира.
Нивото на язовира беше паднало драстично, но се завъртях около охраната на язовирната стена и разузнах къде и по кое време най-добре кълве рибата. През лятото е много шумно, карат и джетове, които плашат рибата. На този язовир всяка година риболувам.
Почти всички от охраната ме познават, за това ми казаха къде да застана. Намерихме си хубаво място и започнахме да се държим все едно сме за първи път за риба. В страни от нас баща и син бяха разпънали дънни въдици. Ние с баджанака "въодушевени", че сме за риба бързо разпънахме въдиците и започнах на висок глас да го убеждавам, че ще хванем пастърва.
Обаче тези в страни от нас (баща и син) веднага клъвнаха на бастун. А аз се почувствах все едно съм изпълнил волле! Онези почнаха да ми се подиграват, че в този язовир никога не е имало пастърва, че като сме аджамии, защо сме пречили на майсторите и други подобни.
В началото на 50години, когато се изгражда "Баташкият водносилов път" е имало пастърва. Това го знам от покойният ми тъст, който е работил на строителството на язовира. Такааааа, изкарвам истимарската от колата малката пастърва (окло 50-60г). Монтирах я също така без да ме видят двамата капацитета и заметнах в дълбокото към стената. До тоз момент имахме няколко костура.
През това време показах няколко пъти как се замята "въдица кадемлийка". Капацитетите се бяха улисали в своите звънчета, а ние започнахме да вадим "кадемлийката". Изкарах я на брега, започнахме да се правим на супер щастливи. Ударих един път рибката, за да не "мърда", вдигнах я високо да им я покажа.
Онези гледат и релето им залепна. Ни дума, ни стон. Все пак бащата изрази мение, че е било чиста случайност.
Аз обаче го попитах: Хванахме ли пъстърва с "кадемлийката"?
Той: Хванахте.
Запомни му казвам: Една да е в тоз язовир, аз ще я хвана!
Дойдоха и други колеги да се уверят, че е истина. Прибрахме се в Бургас. Аверите често ме карат да я разказвам, но ме занасят: Толкова години са се минали от тогава, как така пъстървичката не порасна малко бе!!! Децата отдавна пораснаха и като ходим за риба с техни авери все ме карат да я разказвам отново и отново.
За съжаление природата е съсипана. Строи се в чашата на язовира. Познайте къде отиват отходните води. След колегите риболовци остава боклук от всякакъв произход. Тъжно и срамно е, че си съсипваме уникалната природа.
Автор: Красимир Иванов
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".
Благодарим и за неоценимата помощ на:
