Голямото ни момче е вече на 5 г. и с тати решаваме, че е време да го заведем за риба. Преди не смеехме, че току- виж цопнал във водата. Отиваме до рибарник и си намираме една полянка, вадим червеите и мятаме въдиците, покрай нас около двайсетина души, всичко живо лови и мълчи. Направих опит да накарам детето да помълчи малко- без резултат. Минават два часа, на мен ми става вече неудобно, малкият е като радиоточка с мегафон, рибарите ни гледат лошо.В един момент тати хваща риба и писък оглася рибарника.
-Рибааа, тате хвана риба-настава малко раздвижване сред рибарите, някой се попочесват, други се изправиха да видят каква е тази риба дето се е хванала. Накрая на въдицата се оказва най- малката червеноперка, която съм виждала в рибарлъка си. Но малкият е от доволен по- доволен. Слагаме я в кофата, а той тържествено обявява, че ще се грижи за нея и ще я нахрани с едно червейче от кутийката. Баща му му вика:
-Тате, дай един червей да закача на въдицата, а той отвръща.
Ами няма ги,избягаха. Как така бе, тате? Ами пуснах ги да живеят и те се разотидоха.
Поглеждам, кутийката празна- ни червей, ни два. Ровихме в тревата, но никакви ги няма, изчезнали са яко дим.. Поглеждам кофата с рибката-вътре се разхождат няколко броя, пробвахме с тях, хванахме само още една, която беше обявена за сестра на по- малката. Когато си тръгнахме ,имах чувството, че хората си отдъхнаха от нас. Това беше първият и последен ден на Ивчо като рибар.
Автор: Мариета Илиева
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.
Благодарим и за неоценимата помощ на:
