По брега на реката, където нежните плиски срещаха упоритата растителност два чифта крака бяха нагазили в меката тиня. Юлските температури стимулираха желанието на всеки минаващ да направи същото като двамата младежи и да охладят поне нозете си в този следобеден пек.

И къде нагоре по течението, къде по-надолу ще се мярнат чифтове обувки или сандали нахвърлени самотно на пътя, докато събралите им смелост собственици често с лек свян нагазваха също в реката.

Но не за това Петър и Младен бяха напуснали футболното игрище, където ударите на топка в метална мрежа не стихваха. Младежите имаха важна мисия за изпълване, чиито залог не можеше да се измери в материални блага. Както причината за много от събитията в човешката история, както и романите тук беше намесена женска връзка.

А по-точно ставаше въпрос за съученичката на двете момечета от същия пети клас на основното училище в малкото градче Х. Нина не беше типичната красавица, по които обикновено се захласваха повечето момчета – с ефирни рокли и буйни руси коси задържаха мощни панделки. Не, косата на Нина беше често рошава и хаотична, сякаш не прекарваше дългите часове, които съученичките и отделяха пред огледалото. Тя не обичаше да се лигави и да се впуска в женските дейности, които лично намираше за загуба на време. Имаше си свои дневен ред и много от хобитата ѝ съвпадаха с тези на момчета от випуска.

Преди не повече от седем дни една надвечер Петър и Младен на път за футболното игрище, покрай въпросната река, съзряха някой да се бори с въдица. Момчетата притихнаха и приклекнаха в синхрон, като че ли пред тях се откриваше някаква велика тайна, а не момиче до речен бряг, държащо въдица.

Те наблюдаваха картинката безмълвно като забравих и топка, и футболно игрище. А междувременно Нина като изпечен рибар вадеше една след друга мрените. Въпреки крехката си физика, тя добре се справяше с речните рибоци, които пускаше в бяла, мърлява кофа, сложила на сянка под един от треволяците до мястото, където рибоволстваше.

След около час, който мина бързо и наблюдението приключи по-скоро понеже Нина приключи с риболова, а и свечеряването беше в пълна фаза, което обезсмисляше първоначалния им план за ритане на топка, момчета се насочиха мълчаливо по домовете си. Там всеки един от двамата щеше да започне да подпитва баща си относно риболова и ако може да го научи как става цялата работа. Бащите приветстваха новото хоби на синовете си, хоби което те бяха зарязали на времето и думите на синовете отключиха приятни спомени, наред с младежка жар в самите тях.

Бащата на Младен извади няколко прашасали пръта от мазето и макар да му отне доста време, докато си припомни как се връзваше кукичката, той с авторитета на професор по риболов споделяше малкото, което знаеше относно спорта, запълвайки огромната си липса на познания с не по-малкия си ентусиазъм.

В същото време петровият баща разкри заровеното си в тъмните дебри на гаража имане съставено от хляди кукички, тежести и плувки. Риболовът беше една от много временни фази в живота му, през които дадено хоби го завладяваше за няколко седмици, докато не бъде заместено от друго, а старото и неговите аксесоари не потънат в мрака.

Така след предаване на знания и инвентар от старото към новото поколение, двете момчета решиха, че са готови да приложат на практика наученото, а в процеса може би, да  привлекат интереса на рибарката, която носеше основната вина за новото им занимание.

Докато се стигна до момента, в който ги схварихме на брега на реката имаше предишни няколко неуспешни дни, прекарани в борба с изненадващо хитрите риби. Жертва на тези опити паднаха дозина кукички, множество тежести, както и метри корда, но решимостта на младежите не се поддаде.

-Не го правиш като хората – изрече Петър, оповавайките се на няколко си дни риболовен опит.

-Ти си виновен, че не завърза кукичката с правилния възел – влезе му в опозиция Младен.

-Това е възелът на баща ми.

-Заради възела на баща ти, имам повече кукички на дъното на реката, отколкото в кутията.

Момчетата спореха на дълго и широко по стар български обичай, кой каква вина носи и как все чуждото е грешното, като времето в летния зной си летеше неусетно. Неусетно се бе промъкнала зад тях и Нина, която наблюдаваше и слушаше в захлас редица нововъведения свързани с риболова, излизащи една след друга от устите на двамата приятели. Накрая тя не издържа и в пристъп на милосърдие реши да сподели малък, но един от основните принципи, който ѝ беше донесъл далеч повече успехи от нулевите на съучениците ѝ.

-В жегата рибата не кълве – изрече тя.

Петър и Младен се стъписаха и спряха дискусията си. Обърнаха се в синхрон, за да срещнат с поглед приклекналото недалеч от тях момиче. Мълчанието се проточи достатъчно дълго, за да се превърне в неловко.

-Ние експериментираме с нов метод – успя да изрече единият от тях.

-Аха – с нисхождение изрече момичето, взе футболната топка до себе си, изправи се и потегли.

Момчетата забелязаха топката, след което погледнаха въдиците си с недоумение, сякаш ги виждаха за първи път и се насочиха по къщата си, за да си облекат футболните екипи.

 

Автор: Иван Трифонов

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: