Беше лятото на 2021 година. Вече бях бременна в 8-мия месец, когато със съпруга ми отидохме на палатка на язовир Доспат в Сърница. Намерихме си хубаво местенце, настанихме се и започнахме да оправяме въдиците.
Досега само го бях гледала как лови риба, още нямах и лично моя въдица, но имах желанието да опитам. И ето че вече в осмия месец, аз имах и въдица, и кеп, и страшно желание да "изкъпя червеите". Истината е, че не вярвах, че ще хвана нещо, но се надявах.
Хвърлихме и двамата въдиците за костур или червеноперка, аз се настаних удобно на столчето си, а той отиде на носа, за да хвърли въдици за пъстърва. Загледах се в прекрасния язовир и се замечтах. В един момент, поглеждам към плувката си - стои и не мърда, и реших да прехвърля въдицата. Почвам да навивам, а нещо като че ли ми тежи, опъва. Викам си: "Супер, водорасло", и продължавам да си навивам, и гледам нещо плува с въдицата ми.
Леле, мисля, че целият язовир ме чу как пищя от радост продължавайки да се боря с костура, а мъжът ми тича изплашен при мен - помислил си, че раждам. Като дойде при мен не можа да повярва, да се смее ли, да плаче ли. Май той щеше да получи инфарк заради мен.
Но аз стоях срещу него с костура в ръка, подскачах от радост и не вярвах на късмета си. Наслука.
Автор: Антония Главеева
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
