Свечеряваше се -  леко и елегантно тъмният воал разгънат от нощните феи покриваше заснежените комини и прозорци. Не спираше да вали вече второ денонощие и мразовития вятър надуваше бялата си фрейта.

Но в къщата на бай Славчо - рибарят беше топло и уютно, семейстовото се беше събрало около  богатата Никулденска трапеза и с трескаво очакване надничаше през открехната врата към  сгорещената кухненска печка. Приятен, гъделичкащ небцето аромат се  разнасяше из цялата къща.

- Ей, от кога го чакаме този Никулден! Св. Никола да дойде, че да благослови и нас рибарите с пълни мрежи и изобилен улов- весело нареждаше стопанинът на къщата бай Славчо

- Дядо, кога ще ходим пак на фишинг? - счу се и веселото гласче на  Славомир, големият внук., палавник  и голям немирник.

- А, бе стига с тези фишинги - мишинги - преводач му трябва на човек да ви разбере.  днес вас младите.

- Кейсът е специален дядо?!

-Сега пък кейс- мейс, бре пуста тояга- затъюка се старецът.

- Не се карайте, че шаранът скоро ще бъде готов - провекна се от кухнята и  леля Гинка.

- Е, хайде давай го тука, че кое време стана окъсняхме хората от кога почнаха празникът.. - включиха се в разговорът и синът Павел и съпругата му Катя.

- Ами, че да бяхте помогнали като бързате толкова- припряно каза леля Гинка и почна да размества другите ястия за да направи място за нейната кулинарна гордост- пълнен шаран на по бургаски!

- Мамо и да ми дадеш рецептата, чу ли -  с тънко преправено гласче  зачурулика подмазващо Катето.

-Че то кога ли ще  имаш време за готвене - все заети, все нямат време- възмутено отвърна леля Гинка.

Ей такъв от делничен по делничен разговор се водеше в модерно подреденият хол на семейство Минкови. И от приказчица на приказчица, ха за туй ха за онуй от ежедневието и неспокойния бит на съвремения човек, депресиран от  постоянната липса на  време, пари настроение, любов., от постоянните напъни на оцеляващи в джунглата на уж  регулираният от законите хаос.

Улисани в тези мрачни перипетии на съществуванието и битийното умозрение , така и не доловиха тихите прокрадващи  котешки стъпки на Писчо- галеникът на семейството. Забелязал умникът, че вкусно препеченият шаран  е, оставен да поистине  отгоре на печката. Необезпокояван от никой важният котак скочи и награби смело рибата и победоносно я замъкна под масата.

Хей така на спокойствие да си похапне и той да опита от тържествената  Никулденска трапеза. Върти опашка и лапа гладният любимец на семейството и въобще не иска да знае,, че с това престъпно деяние лишава празникът от своя кулминационен момент, когато по план трябваше да се появи леля Гинка с гордо вдигнат поднос със апетитно ухаещата риба.

- Леле хора шаранът го няма - някой го е откраднал- нададе панически глас Славомирчо.

- Да, бе откраднат, кой някой караконджол ли- пошегува се баща му.

- Аз сериозно говоря тате - няма го шаранът.

- Спокойно мойто момче, баба ти ще го донесе.

-Какво ще донесе като го няма- ядоса се Славомир, че не му вярват.

- Я да вида аз  какво ктава - скочи изведнъж  Гинчето.

- Ми то наистина го няма!

Настана такава суматоха, викове, караници, че чак съседите се зачудиха какво ли става в домът на бай Славчо - рибарят.

- Ето, ето къде бил крадецът, че то нищо не е останало- , как е могъл да го излапа целият - котакът му с котак -най- после мистерията бе разгадана от леля Гинка с точилака в ръка.

-Ела ми тук разбойнико неден!

Автор: Иванка Станкова

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.

Благодарим и за неоценимата помощ на: