В квартала имаше само една, при това малка градинка, където бяха разположени седем пейки, една люлка, една пързалка и един пясъчник за децата. Градинката никога не оставаше празна, дори при лошо време. Децата имаха нужда от игри, а наоколо просто нямаше къде да играят. Тук през нощта се разхождаха махленските кучетата и котки, правеха любов, задоволяваха различните си нужди, на пейките спеше един клошар и изобщо градинката беше крайно нужна на всички. Затова учудването на хората бе огромно, когато една събота намериха градинката оградена с мрежа, а на ламаринените врати бе изписано с едри букви: „ВНИМАНИЕ, СТРОИТЕЛЕН ОБЕКТ!“
Веднага се събраха десетина майки с деца, които разтревожено започнаха да обсъждат възникналия проблем. Защото отнемането на единствената градинка в квартала си бе сериозен проблем за всички. Организираха се набързо и още в понеделник сутринта, три представителки на възмутената градска общественост отидоха в общината да протестират. Разбира се не бяха приети, защото трябвало да се запишат за съответния приемен ден. Когато през следващата седмица отидоха в приемния ден се оказа, че служителката е в командировка и няма как да ги приеме. По-късно тя беше в болнични, а когато след месец все пак успяха да осъществят срещата си, в градинката вече бе изкопан огромен ров и се изливаха основите на бъдеща кооперация. Майките се споглеждаха отчаяно и разбрали, че са измамени, потърсиха алтернативни решения. Обърнаха се към бай Гошо – Спеца, който винаги намираше решение за всичко и всеки. Той помисли малко, после се съгласи да помогне, но срещу нещо конкретно. Пожела от блока, в който живееше да му предоставят малката стаичка на входа, за да си направи работилница в нея. Всички обитатели се събраха и единодушно се съгласиха с молбата на Спеца, стига да успееше да спре строежа и да възстанови градинката.
Още същата вечер, въоръжен с литър ракия и буркан туршия, Спеца отиде при клошаря, който вместо в градинката, вече се приютяваше в най-близката автобусна спирка. Двамата се почерпиха доволно и поговориха по същество. След това всички зачакаха. Не трябваше да чакат дълго, защото след две вечери крана, който бе в дъното но изкопания ров, заедно с два самосвала се запалиха и изгоряха. На сутринта градинката бе оградена с жълта лента от полицията и започнаха разследване на произшествието. Както се и очакваше, следователите не стигнаха до никъде. Седмица след това, посред бял ден бетоновоза, който щеше да подава цимент за строежа, неочаквано се преобърна и падна в рова. В момента на аварията шофьорът бе отишъл до тоалетната и се прие, че е поредната нещастна случайност. Все така на боксуз, един от работниците бе затиснат от строителни материали и едва оживя.Така лошият късмет сложи печат върху строежа и по едно време той спря. Хората от квартала започнаха да таят надежда, че всичко ще се оправи и кой знае, един ден може градинката да им бъде върната. Само, че лошото в българската действителност беше, че мечтите на малките хора си остават само мечти.
През една тъмна и студена нощ, наетите от инвеститора на строежа охранители хванаха клошаря, с туба бензин в ръката. Той се приближаваше към струпания на голяма камара дървен материал, с цел да го запали. Когато го завлякоха във фургона на строителите и започнаха да го бият жестоко, той си призна за палежите на крана и самосвалите. Заяви, че е по-добре да иде в затвора, отколкото да мръзне на улицата. Само, че не бе попаднал на подходящите хора. Вместо да извикат полицията и да го арестуват, те просто го убиха. Затриха горкия сиромах и после го хвърлиха в основите на строежа, като на другата сутрин го затрупаха с бетон. Така Спеца остана без главен изпълнител за диверсиите срещу строежа. За да не отговаря на въпросите на съседите си, той отиде за няколко месеца в провинцията, на гости при свои роднини. Така се отвори възможност на строителите да градят и за няколко месеца, на мястото на градинката бе издигната осем етажна кооперация. Когато всички майки и другите съседи вече се бяха примирили с издигнатия строеж, инвеститора реши да изравни двора пред кооперацията. За целта докара малък багер, който започна да подравнява двора с метално гребло отпред. И когато багерът стигна почти до оградата, той изрови от земята единия край на огромна авиационна бомба, останала невзривена след бомбардировките на американците в края на втората световна война. Тъй като багериста искаше да махне машината си от това опасно място, той внимателно даде на заден ход. Точно тогава обаче единия зъб на греблото смачка капсул – детонатора и бомбата, тежаща тон и половина избухна. Багерът, заедно с багериста хвръкнаха на хиляди части в небето, а от новопостроената кооперация не остана и следа. Инвеститорът, който следеше стриктно за подравняването на двора също бе запратен нейде към облаците. На мястото на строежа се образува огромна яма, която по-късно се напълни от дъждовете с вода. На съседните блокове бяха избити прозорците от взривната вълна, но хората не се сърдеха много. Удоволствието от разрушаването на омразния строеж бе по-голямо от техните загуби. Така сам Бог се погрижи, вече никой да не строи нищо на това злочесто място.
Зимата се случи снежна и през пролетта, на мястото на градинката се образува голямо езеро. Когато пролетта настъпи и стана топло, първо децата, а по-късно и възрастните започнаха да се забавляват във водата. Хлапетата си построиха сал и се редуваха да се возят на него, а върналия се от провинцията Спец, един ден наду гумена лодка и я пусна във водата. След няколко дни той предприемчиво возеше желаещи, срещу минимално заплащане. През цялото лято отнейде пристигаха малки циганчета и се къпеха до насита във водата.До края на август езерото се напълни със жаби, а в началото на есента едно дете хвана първата риба. Това бе слънчевка, не по-голяма от десетина сантиметра, но тя запали и възрастните любители на риболова наоколо. Как се бе развъдила тази плевелна рибка никой не разбра, но всички я ловяха с голямо въодушевление и дори я ядяха. Опържваха здраво костеливата рибка и с бира я хрупаха като чипс. Един ден, две години след взрива, хвърлили въдици във водата, двама непознати рибари се заговориха.
- Знаеш ли, какво чух вчера от един въдичар? – запита единият.
- Какво? – любопитно го изгледа другия.
- Че преди това, тук имало градинка, а после строеж! После изровили от земята бомба и след като гръмнала, станало това езеро! Всичко останало отишло на майната си!
- Кой знае, може и да е истина! Сякаш чувах нещо в новините по телевизията, преди доста време. Ти откъде си, колега?
- От Перник! А ти?
- От Костинброд. Обаче, аз чух нещо друго, далеч по – интересно! Затова дойдох тук! На дъното на езерото имало сомове, големи по десетина килограма…! Как мислиш, възможно ли е?
Другият рибар се почеса по врата и повдигна рамене:
- Кой знае? В България всичко е възможно! Но, ако е истина за строежа и бомбата ме е яд, че е избухнала тук, а не пред парламента!
- Да, бе! – плесна с ръце колегата му – Тогава щяхме на същия ден да имаме още един национален празник!
- Гледай! Кълве!
Двамата заедно скочиха към въдицата, но рибата вече бе избягала.
Автор: Красимир Бачков
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".
Благодарим и за неоценимата помощ на:
