Добре дошли в малко крайбрежно селце близо до Варна на Черно море, дом на трудолюбиви и всеотдайни рибари, които се борят със суровите стихии и непредсказуемите води на морето. Изследвайте тръпката от улова и непреходната любов към морето, докато проследите пътуването на баща и син, преминаващи през възходите и паденията на живота във водата.
Открийте красотата и мистерията на океана и научете за предизвикателствата и наградите на живота като смел моряк и рибар. Потопете се в живота и традициите на тези умели моряци, докато ги следваме в приключенията им на открито. От предизвикателствата, пред които са изправени, до наградите, които жънат, това е разказ за смелост, решителност и неразрушимата връзка с морето. Какъв завладяващ свят на риболов и богатата култура го заобикаля?
О Д И С Е Я Т А Н А В Е Ч Н О С Т Т А:
З О В Ъ Т Н А М О Р Е Т О
„Морето е сурова господарка, но е и щедра.
Достатъчно смелите да отговорят на нейния зов,
са възнаградени с цял живот на приключения и открития.
* * * Отплаване в морето: „Впускане в приключение в неизвестното“ * * *
Беше студена, свежа сутрин в малко варненско селце на българското черноморско крайбрежие. Слънцето тъкмо започваше да наднича над хоризонта, хвърляйки златни отблясъци върху спокойните води. Когато селяните започнаха да се раздвижват и започнаха ежедневието си, група рибари можеха да се видят да се спускат към пристанището. Бяха сърцата група, с мазоли на ръце и обветрени лица, като всеки един от тях бе прекарал безброй часове навън в морето. Водачът на групата, мъж на име Николай, е бил рибар откакто се помни. Научил е занаята от баща си и го е предал на собствения си син Никола, готвещ се да тръгне на първото си самостоятелно плаване.
– Готов ли си за това, синко? – попита Николай, когато стигнаха до пристанището.
– Така мисля, татко. – отвърна Никола, опитвайки се да прикрие нервността в гласа си.
– Научи всичко, на което мога да те науча! – усмихна се бащата – Само не забравяй да бъдеш бдителен и в безопасност там. Понякога морето може да бъде непредсказуемо.
– Ще бъда, татко! – качи се на борда на лодката Никола, изпитвайки чувство на гордост и постижение.
Когато лодките тръгнаха към морето, рибарите се настаниха в обичайната си рутина. Те си говореха и се шегуваха, докато хвърляха въдиците си, чакайки търпеливо издайническото подръпване, което щеше да покаже кълване. Сутринта мина бързо и преди да се усетят, рибарите имаха пълен улов с риба. Ухилиха се един на друг, горди от труда си и изобилието на морето. Докато се връщаха обратно към пристанището, Николай нямаше как да не се почувства благодарен за живота, който му беше даден. Риболовът беше в кръвта му и той знаеше, че докато има морето и семейството си до себе си, може да се изправи срещу всичко, което се изпречи на пътя му.
Рибарите бяха приветствани топло от другите селяни, докато изтегляха лодките си в пристанището. Изглежда морето беше щедро тази година и рибарите се върнаха с обилен улов. Селяните с нетърпение се заеха да подготвят рибата за продажба и не след дълго ароматът на прясно приготвени морски дарове изпълни въздуха – миризма, която винаги предизвикваше усмивка на лицето на Николай, напомняйки му за безбройните часове, прекарани във водата. Соленият морски въздух изпълни дробовете му, докато той вдишваше дълбоко, шумът от вълни, разбиващи се в брега, беше постоянен фонов шум.
Гледката на разноцветните лодки, клатушкащи се в пристанището, му беше позната, а миризмата на пресни морски дарове, приготвени на доковете, накара стомаха му да ръмжи от глад. Иван знаеше, че тук му е мястото и не можеше да си представи да живее другаде. С наближаването на края на деня рибарите се събраха около топъл огън, за да разкажат истории за приключенията си в морето, а бащата слушаше с гордост как синът му наслаждаваше групата с разкази за първото си самостоятелно пътешествие.
* * * Зимните месеци: В очакване на пролетното затопляне * * *
Когато задухаха зимните ветрове и морето започна да се разпенва, рибарите разбраха, че е време да приберат лодките и мрежите си до пролетта. Но те направиха това, знаейки, че морето винаги ще бъде там, чакайки ги да се върнат и да пожънат щедростта му. И така, те се настаниха за зимата, доволни от знанието, че са истински моряци и че тръпката от улова винаги ще ги кара да се връщат във водата, каквото и да става. С отминаването на зимните месеци рибарите прекарваха дните си в поправяне на мрежи и грижи за лодките си, подготвяйки се за пролетния сезон. Те са били наясно, че морето може да бъде непредсказуемо и че трябва да са подготвени за него.
Но въпреки дългите, студени нощи и упоритата работа, свързана с това да си рибар, Николай и неговите колеги моряци останаха благодарни за живота, който избраха. Обичали морето и тръпката от улова и знаели, че няма друга професия, която да им носи същото чувство на удовлетворение. С настъпването на пролетта и морето започнало да се успокоява, рибарите отново тръгнали в морето. Дните бяха дълги и изтощителни, но бяха изпълнени с радост от улова и другарството на екипажа. Цикълът продължи... Варненските рибари се борят със стихиите и несигурните води на Черно море, винаги водени от тръпката от улова и любовта към професията си.
* * * Изборът на Никола: Да почиташ корените си, като даваш обратно * * *
Когато Никола израства като умел и уважаван рибар, както баща му преди него, той започва да получава предложения от цял свят. Богати бизнесмени и политици искали той да ръководи експедициите им в морето, обещавайки му големи суми пари в замяна на неговия опит. Но Никола знаеше, че не може да изостави дома и семейството си. Изпитваше дълбока любов към малкото крайбрежно селце и хората, които живееха там, и не можеше да си представи да ги изостави. И така, Никола се реши. Той щеше да използва новооткритата си слава и богатство, за да върне на общността си и да гарантира, че традициите на морето ще продължат да живеят за следващите поколения. Никола използва ресурсите си, за да обнови и модернизира пристанището на селото. Той построи нови докове и складови съоръжения и закупи най-съвременни лодки и оборудване за рибарите.
Това им позволи да уловят повече риба за по-кратък период от време, увеличавайки печалбите си и подобрявайки качеството на живот. След това Никола се спря на подрастващото поколение. Той знаеше, че за да продължат традициите на морето, е важно да бъдат предадени на следващото поколение. Така той създава училище за риболов във Варна, където младите хора могат да учат занаята и да станат следващото поколение опитни рибари. Риболовното училище пожъна огромен успех и скоро се напълни с нетърпеливи ученици, които искаха да научат всичко, което Никола трябваше да преподава. Вложи сърцето и душата си в училището и беше развълнуван да види толкова много млади хора, прегърнали морските традиции. С течение на годините училището му се налага като най-доброто училище за риболов в региона.
Идваха ученици от цяла България, за да се учат от Никола и екипа му от опитни риболовци. И след като възпитаниците на училището се завърнаха в собствените си общности, те донесоха със себе си уменията и знанията, които са научили във Варна, помагайки за запазването на традициите на морето за бъдещите поколения. Но работата на Никола не спря дотук. Използва богатството и влиянието си, за да подобри живота на хората в своята общност по други начини. Построи нови училища, болници и читалища и работи неуморно за по-доброто бъдеще на варненци.
* * * Въздействието на Никола: Запазване на традициите на морето * * *
И когато поотрасна, Никола се гордееше с всичко, което е постигнал. Той беше последвал стъпките на баща си, за да стане опитен и уважаван рибар, и беше използвал успеха си, за да върне на общността си и да запази традициите на морето за бъдещите поколения. Но колкото и да постигна, Никола никога не забрави корените си. Остана смирен и здраво стъпил на земята и винаги намираше време да подаде ръка за помощ на нуждаещите се. И докато гледаше към тихите води на Черно море, той знаеше, че е намерил истинското си призвание в живота и че го е изживял пълноценно.
С течение на годините риболовното училище на Никола се превърна в първокласно заведение от този вид в региона. Идваха от далеч и шир, за да се учат от Никола и неговия екип от опитни рибари и много от тях направиха успешни собствени кариери. Но той никога не лежеше на лаврите си. Търсеше нови начини да подобри училището и да осигури на учениците си възможно най-доброто образование.
* * * Изследователският отдел: Разкриване на тайните на океана * * *
Един ден Никола получи вдъхновение. Наясно беше, че морето е огромно и мистериозно място, пълно с мистерии и чудеса, които все още чакат да бъдат открити. И той бе уверен, че учениците в неговото училище бяха тези, които бяха най-добре подготвени да го изследват. Създаден е изследователски отдел към училището, където учениците могат да провеждат свои собствени експедиции и изследвания на морето. Те получиха авангардно оборудване и ресурси и бяха насърчени да разширят границите на това, което се знае за океана. Изследователският отдел имаше огромен успех и студентите, които участваха в него, направиха безброй открития, които разшириха нашето разбиране за морето.
Те откриха нови видове риби и други морски обитатели, начертаха неизследвани досега райони на океана и дори направиха новаторски открития за ефектите от изменението на климата върху океанската екосистема. С течение на годините училището на Никола се превърна не само в място, където учениците да учат риболовния занаят, но и център на научни изследвания и открития. Това беше място, където следващото поколение изследователи и учени можеха да дойдат, за да учат, да растат и да променят света.
* * * Наследството на Никола: Създаване на дълготрайно наследство * * *
Гледайки морето, Никола си припомни моментите, довели го дотук - ранните сутрини, дългите дни на открито и другарството на екипажа; трудни, но ценни: „Докато стоя тук, гледайки към безкрайната морска шир, не мога да не изпитам чувство на постижение и гордост. Посветих живота си на запазването на традициите на морето и на това да помагам на следващото поколение да го изследва и разбере, и знам, че съм успял в мисията си. Изградих нещо наистина специално тук, в моето риболовно училище, и знам, че то ще има трайно влияние върху света за години напред.
Наблюдавал съм моите ученици да израстват в опитни и уважавани рибари и съм ги виждал как продължават да оставят своя собствен отпечатък в света. Но повече от всичко успях да дам на моята общност и да направя положителна промяна в живота на варненци. Може да съм само един човек, но знам, че работата, която съм свършил тук, ще предизвика вълни и ще докосне живота на безброй други. Морето е сурова господарка, но е и щедра. Тези, които са достатъчно смели да отговорят на нейния призив, са възнаградени с цял живот, изпълнен с приключения и открития. И аз съм горд да заявя, че отговорих на това обаждане и че винаги ще бъда рибар по душа.
Може да не знам какво крие бъдещето, но знам, че морето винаги ще ме тегли. Това е част от това, което съм, и не мога да си представя живота си без него. Така че ще продължа да отговарям на зова на морето и ще продължа да работя за запазване на традициите и красотата на това място, което наричам дом.".
Цикълът продължава... Варненските рибари се борят
със стихиите и несигурните води на Черно море, винаги
водени от тръпката от улова и любовта към професията си.
Защото знаеха, че морето е част от това, което са, и винаги
щяха да отговорят на неговият зов, независимо от всичко.
Автор Бейшан Бейтула Яфес
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
