Кънти Никулден. В Бургас софри, гърмежи и оркестри. Именникът Коко Лудия, е на небето. Докато беше жив светията му не беше толкова на мода нито в града, нито в страната. Зер, дето викаше прабаба ми, светиите и лудите тогава бяха други.
Коко Лудия. Отдавна отлетяла е тревожната му душа… Коко някъде изчезна, както лудите изчезват и приживе. Понеже приживе лудитте, изчезваха по празници. Прибираше ги някъде народната власт, да не пречат, да не „развалят празника”. Изгубваха се „като мънисто”.
Коко ходеше из града наклонен на една страна, притиснал до ухото си транзистор. Срастнал се транзистора си до ухото, все вслушан в нещо, което му говори, или което му пее. Има-няма в транзистора батерии, той все така. Нали лудите чуват и това, което не се чува... шумове, гласове. И друга лудост. Удряше Коко устните си, шляпаше ги с ключе. Вечно глейнало от устните му едно ключе златисто. Тактуваше ли си, целуваше ли това ключе, какво бе заключил?
Кръглолик, кротък, бузест като остаряло бебе, кръглоок, залепнал до глухия транзистор фабрично опакован с кожа по тогавашната мода. Такава бе безумната му божия креатура.
Коко, съвсем естествено, бе мишена на подигравки. С детската си неподправена, срамна жестокост, подскачахме около него – банда лилипути, ние в луди танци, около безпомощния
"Гъливер". Тревога , уплаха кървясваха във валчестите му неразбиращи очи, гневни от нашата детинска и жестока глупост: "Коко яйцето падна от небето счупи си крачето" или: "Само "Левски"! Понеже Коко беше безрезервно верен на бургаския " Ботев", после „Черноморец”. А, защо „ Яйце от небето ”, бог знае защо...
Така крещяхме, ние хлапетиите, хавелите, тужарите, около беззащитния Коко. Той в неравна битка се отбраняваше. Тромаво посягаше към най- нахалните, фучеше слюнки и псувни към наглия ни присмех и закачки. По детински искахме да ни гони, без да има никакъв шанс да ни докопа.
Объркан, разклатен, разпенен, разгневен, справедливо разярен горкият, от нашата хлапашка и тъпашка наглост. Докато някой все пак най-сетне ни нахока и прогони. Докато пораснем. Докато станем по-добри от глупавите малки нас.
От небето бе паднал тоя Коко Яйцето… Нещо се бе счупило в него. Търкаляло се по бургаските улици счупеното яйчице, търкаляло се изгубено, объркано и ненужно. Един ден птичката на душата му се излюпила и излетяла през вечно заключената му уста. И кацнала пак на на небето.
И гледа на Никулден отгоре Коко и се чуди на тия хилядни опашки за рибена чорбица. И пуска една от наивните си бебешки усмивки. Хиляди бургазлии ще хапнат, и ще пийнат, ще се повеселят и ще славят неговото име Никола.
Автор: Румен Лозев
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
