11 юли, денят, когато бяхме решили, че ще ходим на риболов. Обичаме да ходим семейно на риболов- аз, мама, тати и нашето кученце- Джой. Взехме си въдиците, лодката, палатките и храната.
Винаги ходим в яз. Ястребино, там където небето докосва язовира, там където слънцето е по- ярко, там където въздухът е много чист.
Пристигнахме, опънахме палатката, с една дума се настанихме в прекрасната природа. Беше 10 ч. сутринта, когато пристигнахме. Мама беше направила мекици, закусихме и пуснахме лодката във водата, качихме се с баща ми и пуснахме куките в дъното.
Не беше шумно наоколо, само се чуваше как пеликан трака с човката си. Личеше си, че и той чака рибка. След 10-15 минутно чакане, най- накрая улови една рибка и литна.
Ех, ние нямахме толкова късмет. Чакахме с надеждата, че може и ние да уловим някаква риба, но... Онзи ден нито една риба не успяхме да уловим, ние ли нямахме късмет или рибите не бяха гладни?!
Но въпреки това си изкарахме много добре. Времето беше много хубаво, а вечерта в небето имаше много звезди. Оставихме въдиците на стойките и заспах под звездите с Джой, а той цяла нощ седеше до мен и гонеше комарите - много го дразнеха.
На сутринта в 6:55ч., когато се събудих и видях рибата в куката на въдицата, много се зарадвах, не защото има нещо за ядене, а защото никога не бях уловила такъв вид риба. Рибата беше от семейство Шаранови- средно голяма златиста каракуда. Много ясно, че я снимах и я пуснах пак.
Никога не съм яла риба, уловена от нас, защото винаги ги пускаме обратно във водата.
Автор: Есма
В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.
Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.
Благодарим и за неоценимата помощ на:
