Днес водата беше спокойна, та реших да поплувам чак до другия край на язовира. Имаше слънце, чиито лъчи се прокрадваха между малките облачета и ме правеха още по-неустоим. Бях душата на компанията, най-смелият, най-гордият, най-красивият. Да, отражението ми не ме лъжеше.
Докато си плувах безгрижно видях, че на метър пред мен водата леко затрепери, но нямаше нищо. Реших да се доближа. И тогава я видях – беше толкова изящна, със смразяващ поглед на ледена кралица. Беше най-красивата скумрия, която съм виждал.
Реших да пусна чара си и да я заговоря, но когато видя, че се доближавам, бързо заплува на другата страна с умел пирует. „Хм, дали е обвързана?“, помислих си аз. Не се отказах, но тя продължи да избягва запознанството ни и накрая изчезна от погледа ми. Видях я още няколко пъти в следващите дни, но нищо.
Времето захладня, а това беше ясен знак, че сезонът на лова е настъпил. Трябваше да се пазя, да не излизам на повърхността и определено да стоя далеч от онези малки блещукащи неща с апетитен аромат.
Докато наблюдавах брега от далеч, видях малък силует да се приближава. Скрих се в един храст и видях, че беше момиченце. Въдицата му също беше малка, но то умело я въртеше. Хвърли я! Най-трудният момент – да не доближаваш вкусотията, която беше закачена на края ѝ. Но аз бях обучен.
Моята скумрийка обаче не беше. Видях я да се изстрелва към въдицата. Започна борба, но детето накрая спечели и я издърпа. Гледаше я с любопитство, но и доза съмнение. Тук имаше нещо…
Излязох да повърхността, за да ме види. Погледите ни се засякоха – люспите ми бяха настръхнали от страх, но странното беше, че в очите на детето виждах спокойствие. Тогава то каза:
-Ей, шаранче. Това приятелката ти ли е? Спокойно, ще я пусна, за да дойде при теб.
Не можех да повярвам! Явно беше видяла свирепия ми вид, готов за атака, умело маскиращ страха. И тогава, о чудо, момиченцето пусна моята красавица и се отдалечи с весел смях.
Не знаех какво да направя, просто си седях. Тогава повелителката на моето сърце се приближи и каза:
-Моят герой, ти ме спаси!
Оттогава сме заедно и тя разказва вълнуващата история за нашето запознанство на всичките ни приятели.
Повече не видяхме детето. Не знам дали е идвало отново, но имайки предвид, че виждам само на един метър пред себе си, може и да съм пропуснал. То разбра, че съм му благодарен, знам го. В онзи ден то ни подари щастие, без да се замисли като постави началото на красивата любов между един смел шаран и неговата скумрийка.
Автор: Христина Сюлемезова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
