Случи се в зората на юношеството на Виктор. Вече бе чел за Ной и потопа. Но още не знаеше как се сгъва душата в кивот, щом се зададе приливна вълна в живота ти. Ей това го умееше Барбата. Съсед от входа до техния, бай Яни изгуби интерес към света, след като жена му я изяде ракът веднага след пенсиониране, и се скри с лодката си в морето. Там нямаше кой да му пречи да си говори с Твореца, който я беше прибрал. Майката на Виктор го наглеждаше, когато се вясваше в блока. Носеше му нещо сготвено или му помагаше в пазаруването. Жалеше и него, и доскорошната си приятелка.

 Едно лято го беше придумала да вземе Виктор на лодката си. По онова време Виктор беше скучаещ пубер, който всяка сутрин тропосваше плажа от Бункера до Солниците и обратно. Плуваше до Моста, скачаше „пиронче” от „горната палуба” и като всички бургаски гамени, се перчеше като петле и жребче едновременно.

Как беше кандисал на акъла на майка му, не беше ясно, но една сутрин бай Яни го подбра по тъмно от блока. Хванаха първия рейс за Отманли, гористия баир, нагазил в морето край града – там бяха лодкарските стоянки, още го нямаше рибарското селище. Призори вече пърпореха покрай Чукалята. Виктор, който за пръв път излизаше с лодка в морето, се похвали, че с един надуваем дюшек, вързан с връв за крака, и с карфици в банските, с апапите от блока са преплували от отсрещния остров Болшевик до Чукалята (света Анастасия още тънеше в забвение). „Акъл море – глава шамандура. Ще излезе рибар от тебе - бай Яни се подсмихна на брадата лъжа и взе да му показва как да реди стръвта на чепаретата. – Я си закопчей якето.”

Беше хладно. Сивкава мъглица скриваше хоризонта. След малко портокалът на слънцето я проби и изплува от морето. После изсветля до сребърна тепсия и разсипа щедри шепи елмази в искряща пътечка към брега. Най-после лумна в пламъци и яхна огнената си колесница. Морето, събудено и погалено, затанцува в отблясъци с мощния си гръб под него. Чудото на утрото го хвърли в екстаз. Виктор хвърли якето, изправи се на носа на лодката и разпери ръце срещу лекия бриз – идеше му да полети.

„Сядай, ще цопнеш като вързоп зад борда”, смъмри го бай Яни. – „И си облечи якето, сложи шапка - ще изгориш без да усетиш”.

Заобиколиха острова и със широка дъга навътре в залива се курдисаха срещу Сарафово и Поморие. Наоколо вече клечаха други лодки „на село”. Бай Яни изруга като всеки рибар, видял се на опашката. След като доста време кръжаха над скалистите пусии, които се оказаха пусти като даскало лятос, старецът подпали мотора и форсира лодката на югоизток в открито море. Тропосаха отново залива и кротнаха зад носа на Черноморец. Денят се очертаваше зян.

На Виктор му се стори, че бай Яни го гледа под вежди и сякаш си мисли, че му е на кутсуз. Тогава се сети за раницата си, извади увитото от майка му и му го подаде. Бай Яни го помириса и млясна одобрително – мекици със сирене, едри, бухкави и дъхави. Хапнаха сладко, облизаха си пръстите и старецът му връчи кордите с много кукички с по един напръстник за всеки палец и задряма. След няма и четвърт час напръстниците му зачукаха, „Дръж, тегли внимателно!”, викна бай Яни и скокна да помага.

Първо напълниха пласмасова кофа, после уловът преля в една касетка за такъми. „Убря, сефте да е, кадемлия да е!”, подвикваше старецът, засмян като кръгла питка. Не усетиха кога напече яко, заприжуря и задух приспа морето. Потта извираше и от корените на косите им. „Стига за днеска, берекет версин”, подаде му тубичка с вода от кърмата, а за себе си измъкна бутилка „Слънчев удар” и удари дълъг гълток.

И тогава се загледа на север – там някъде иззад Сарафово, което дори не се виждаше, изпълзяваше черна гъба. „Събирай такъмите, прибери греблата”, викна бай Яни и подпали мотора. Бряг не се мяркаше в маранята, пасажът ги бе увлякъл доста навътре. В един момент духна хладен вятър. Морето оживя, стана зло. Носеха се срещу бурята. Първо притъмня. Светкавици разцепиха индигото на североизток. Лисна като из ведро. „Пресипи рибата в касетата с такъмите, с кофата изгребвай водата зад борда!”, извика бай Яни, втренчен към мержелеещия се бряг, нацепен от кинжалите на пороя.

Тъкмо подминаваха острова, двигателят се закашля и угасна. „Грабвай греблата! Трябва да заобиколим скалите и да стигнем пристана в ниското”, викна му и захлупи онемелия мотор на кърмата, сякаш му баеше. Виктор, доста стреснат, налегна лопатите. Сменяше гребла-кофа-гребла.

Вълните, дълги и мощни като ръце на циклоп, качваха лодката на гърбовете си и я влачеха накъде си знаят. Усилията на Виктор, заслепен от солена пяна, която блъскаше бордовете, изглеждаха смехотворни – едва-едва забавяха неумолимото приближаване на скалите. Зъбите му взеха да тракат от студ и ужас.

А бай Яни все не успяваше с баенето на кърмата. Виктор вече се чудеше как се оцелява при корабокрушение, когато неочаквано двигателят изръмжа и подкара лодката като заюзден жребец. Тя вирна нос и яхна вълните. Разцепи ги и с яростна дъга заора в мидените черупки на островния пристан.

Бай Яни му се ухили като сатир: „Никога не ставай отломка от лодка”, намигна и се обърна да прехвърля рибата обратно в кофата. Виктор се почувства като хлапе на детски карнавал в кварталното читалище: на сцената факирът пробожда с две саби феята, сгъва я окървавена надве в сандъка с морска вода, абракадабра! светкавица! и тя изплува като русалка с рибя опашка.

 На брега ги чакаше пазачът на фара: „Айде бе, барба Яни, кви са тия регати, дето ги въртяхте по никое време в дъжда”. Пое кофата с риба и ги поведе нагоре към фара. Виктор беше идвал десетки пъти на острова с апапи от блока – туристическото корабче от моста на плажа правеше курсове през четири часа. Знаеше го на пръсти – на една кърпа място: манастирът-музей, църквата и ресторатчето за бира, риба и миди.

Но никога не беше влизал в къщичката с фара. Там беше забранена зона. Тогава му се видя като вълшебна пещера – суха и топла. Пазачът опържи риба, гощава ги със салата от малката си бахча зад Фара, почерпи с бира. А когато извади бутилка бистра гроздова и захвана безкрайни лакърдии с бай Яни, Виктор заспа. Спа като заклан, докато бай Яни не го събуди: „Тръгваме, скоро граничните ще минат на проверка”. Дъждът бе умил небето, но свечеряваше.

Прибраха се в блока по тъмно. Пред входа бай Яни му връчи торба с изчистена риба: „Носи на майка ти да ти сготви рибя чорба, с много джоджен. И помни какво ти рекох. Морето ще ти каже какво те очаква на брега”.

„Не ставай отломка от лодка!”, повтори си наум Виктор.

 

Автор: Васил Люцканов

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и: