Малката Миленка била само на невръстните три годинки, когато се запалила по морския риболов. Случката се разиграла на кея в рибарското селище Ченгене Скеле, в близост до Бургас. Дядото на Милена- Венци, я оставил за миг сама, докато домъкне старата рибарска мрежа от старата, порутена барака, където мрежата висяла след последното излизане на дядо Венци с лодката в морето.
В това време една чайка била кацнала върху въжето, което било обвило лодката, в която си играела Миленка, учейки се да прави моряшки възли. Чайката почукала с клюна си няколко пъти по въжето, което се протрило, а лодката с малкото момиченце потеглила. Дядо Венци видял отдалеч какво се било случило. Втурнал се той да спасява внучка си и да върне старата рибарска лодка, която от поколения изкарвала прехраната на няколко поколения от рода на стария рибар.
Плувал, плувал Венци, колкото го държали силите, но бурните вълни сякаш някак нарочно придърпвали рибарската лодка все по- навътре в морето. Накрая дядо Венци се усетил, че било глупаво да продължава да хаби силите си в това бурно море. Върнал се на брега. Събрал верните другари- старите рибари от селището. А те, като истински братя, каквито били се доказвали в не една или две морски битки в бурните вълни на Черно море, решили да организират спасителна акция за малката Миленка.
Свързали се с бреговата охрана и заедно съставили план на всички възможни места, където би могла да се намира малкото момиче. В това време морските вълни били отвели Миленка на централния бургаски плаж, където възрастно семейство руснаци вече се били погрижили за нейната безопасност.
Мъжът в семейството пък бил пенсиониран моряк и се погрижил за старата рибарска лодка на дядото на Миленка. Разтопил малко стар асфалт и започнал да я полира на бургаския плаж същия ден на залез слънце. Бреговата охрана бързо стигнала до местонахождението на малката Миленка, благодарение на радарите си за движение и на сателитните снимки на лодката на Венци.
В крайна сметка всичко е добре, щом завършва добре. Бурната история на дядо и внучка завършила в компанията на спокойното вече море, което станало свидетел на бойното кръщение на Миленка в посвещаването й за потомствен рибар и любима внучка, след това, което била преживяна на толкова ранна възраст, намираща се в здравата и сигурна прегръдка на любимия си обичен дядо Венци!!!
Автор: Антон Тодоров-36 г., гр. Лом
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
