Бяхме от няколко дни в пролетна ваканция и бяхме отседнали с баща ми в почивната станция в Китен, гостувахме на леля ми, която живее там. Къщата ѝ беше малка и нямаше място за много хора, но на нея това не ѝ пречеше. Щяхме да останем един ден и решихме на следващия да отидем на река Караагач за риба. На сутринта леля беше направила чудесна баница, закусихме и тръгнахме. Татко имаше голяма кола и затова за мен имаше достатъчно място, но едва ли щеше да ни се стори толкова голяма накрая на деня.
Пътят до там беше кратък и стигнахме бързо. Не ходех за първи път за риба, но никога не бях ходил на тази река. Разтоварихме нещата и екипажът влезе в малка дървена лодка. Докато се носехме по речното течение, татко разплиташе една много дълга мрежа. Аз седях нетърпеливо в лодката, а леля ми се усмихваше.
Когато татко вече беше разплел мрежата, започна да си събува обувките и аз го последвах, а след това скочихме в реката, опънахме огромната мрежа и започнахме да тичаме в реката с нея, за да хванем риба. Леля ми беше останала в лодката и ни снимаше с апарата си. Беше много забавно, но вече се изморих и помолих татко да вдигнем мрежата. Той кимна и когато я вдигнахме, очите му засияха. Тази голяма мрежа беше пълна с риба, едва я вдигнахме и прибрахме в лодката.
Качихме рибата и леля ни показа снимките, посмяхме се, особено на глупавото ми изражение, когато се опитвахме да извадим мрежата. Тръгнахме към брега. Когато излязохме, изкарахме лодката от водата и сложихме уловената риба в колата, а след това отидохме да се изкъпем в тинята, защото миришехме на риба, а това нямаше да се хареса на персонала в станцията. А и щеше да бъде забавно.
И беше – пръскахме се, смяхме се и докато се усетим, вече бе почнало да мръква. Леля ни чакаше в колата, защото ѝ беше студено. Излязохме, избърсахме се, колкото да не сме напълно мокри и се качихме в превозното средство. Този път отидохме не в станцията, ами в къщата на леля, за да вечеряме и да се позабавляваме още малко. А на сутринта да потеглим спокойно. Прекарахме си страхотно и колкото повече раста, толкова повече осъзнавам, че времето със семейството е най-ценно.
Автор: София Георгиева
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.
