Вече нямахме търпение да тръгнем и всеки събираше трескаво въдици, такъми, раници, палатки… Това беше подготовка за първия риболовен излет за лятото – толкова чакан и вълнуващ. Не станахме твърде рано, защото все пак беше края на пролетта, а в планината този период е с все още с хладни сутрини. Бързахме да се качим в колата, защото планът бе да стигнем до 9 часа, а имахме почти час път.

Най-накрая всички бяхме готови, а багажът натоварен. Тодор шофираше. Всички бяхме в приповдигнато настроение, защото се надявахме, че с първото рибарстване за сезона ще имаме слука, а освен това всичко наоколо беше вече зелено и зареждащо. След дългата и студена зима, когато няма кой знае къде да се излиза, сега бяхме тъй да се каже свободни сред съживената гора, новата, набираща скорост в растежа си трева и безоблачното небе, което ни обещаваше прекрасен, топъл майски ден.

По шосето нямаше много движение, но тук по принцип трафикът не беше голям. Пътят се виеше сред гъстите борови гори и вървеше успоредно с реката, макар че тя се губеше на моменти от полезрението ни. Минавахме през и покрай селата, слушахме старата диско музика в колата, която ни ободряваше и говорехме ентусиазирано.

След около 40-50 минути се отбихме от пътя и започнахме слизането по черния път през ливадите, които бяха сгушени в боровата гора. Когато стигнахме познатата малка нива, слязохме и започнахме да разпределяме кой, какъв багаж ще носи. Трябваше да слезем долу до реката, което беше не повече от 10 минути пеш. Тръгнахме по тучната трева, която вече бе сериозно изкласила и навлязохме в храсталака. 

Него трябваше да преодолеем, за да стигнем до пясъка и брега. Това беше сериозна преграда от диви къпини и на места дребна шипка. Но ние като опитни рибари и планинци носехме мачете. Асен като уж най – умел в работата с този респектиращ „уред“ тръгна първи. Започна да сече храстите като във филмите, в които местен води изследователи в джунглата и търсят скрито съкровище или изгубен златен град.

Разликата беше само тази, че Асен издаваше странни звуци всеки път, когато бодлите се забият по краката или ръцете му. Героичната му борба с къпините завърши  при падането му в малка дупка от пресечения терен.

Е, там вече той доказа на всеки от групата богатството на българската реч. През сълзи му помогнахме да се изправи, а после оставихме Живко да покаже смелостта си като извади обувката на Асен от оплетените, бодливи храсти. Почти бяхме сигурни, че рибата вече се е скрила от псувните и на двамата.

Най-накрая стигнахме брега и оставихме чантите, въдици и раници. Всеки бързаше да разпъва пръчките. Тодор бе коленичил и подготвяше такъма си, но аз се присегнах за живата стръв. Въобще не са практични тези кутийки! Белите червеи попаднаха във врата му и под фланелката. Ако не сте виждали как момиче подскача, когато види паяк, то трябваше да видите него. Доста смях падна, разбира се, за негова сметка!

Пръснахме се през десетина метра, всеки хвърли въдицата си и зачакахме. Страстта към риболова ни накара да оставим палатките неразпънати и докато гледахме върховете на пръчките си дори не говорехме. Мряната и кефалът показаха добра активност. Не можахме да се похвалим с рекордни екземпляри, но поне с брой – определено да.

Времето беше горещо, но това ни радваше, защото чувствахме лятото. Едва когато започна леко да се свечерява, тръгнахме да се търсим един друг, тъй като всеки бе сменял местата си. Трябваше да се организираме и да намерим сухи дърва за огъня, а такива по речното корито имаше доста.

Тръгнахме с Иво нагоре от лагера покрай водата. Намерихме дребни дърва и те идеално ни вършеха работа. Но той реши, че трябва да се доказва като счупи дебел клон на дърво, което леко „надничаше“ над реката. Така съвсем логично преди вечеря поне Иво си взе бърз, студен душ. От смях изпуснах дървата, които носех, когато видях плясъкът му във водата.

 Подготвихме палатките, запалихме огън и сложихме на старата скара прясна мряна и месо, което носихме. Вечерта бе изпълнена с наздравици, китара, ухание на прясна храна и  много смях. Просто незабравим и весел излет! Невероятен!!!

Автор: Владимир Хаджииванов

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.