Това не е рибарска история. Това е история за солените сълзи на рибарите. История, която влезе в мен и ме промени. Попаднах случайно в техния невероятен свят преди десетина години, когато любовта ме отведе на най-красивия бряг. Там срещнах автентичните хора, онези, в чиито мрежи останах завинаги. Техните лодки не бяха хоби. Те бяха убежище, дом, препитание и светоглед. Рибарите, които срещнах бягаха от света, в който ние се опитвахме да се впишем. Те вярваха само на морето.
Сутрин осигуряваха прехраната, а вечер я споделяха с верни приятели. Обменяха рецепти и дегустираха напитки. Разказваха за невероятните си срещи с капризните морски течения, преувеличаваха улова си и превръщаха тишината си в смях. Една китара огласяше всяка рибарска среща. Техните жени никога не мърмореха, те бяха усвоили две основни способности - да приготвят божествено даровете на морето и да разбират странностите на мъжете си, да обичат техните сини сърца.
Има какво да научи човек от онзи рибар с брадата, който бавно отпива от ракията на съседа, поглежда лулата си и въздиша. Загърбил суетата на цивилизацията, потопен в един друг свят, той пази сетивата си чисти и отваря душата си, само ако ти отвориш своята.
Рибарското селище е място за изцеление. Храм за хората, които знаят как да пазят стойността на нещата, вдъхновяващ хоризонт и спомен за истините в живота.
Къщите на рибарите рухнаха. Нямаше закон, който да оправдае и да разбере тяхната потребност да се събуждат край брега. Вълните понесоха отломките от живота им и опитаха да прочистят песъчинките от горчивите им въздишки. Видях солените им сълзи. Сведох очи пред тъгата им и си тръгнах.
Върнах се две години след това. И сърцето ми се изпълни с надежда. Те още бяха там. Къщите ги нямаше. Но масите им бяха все така големи, точно като човещината им. Някой бе отключил параклиса и там отново имаше икони, свещи и време за молитва.
В кръчмата се чуваше смях. Само китарата бе замлъкнала. Но споменът за струните и пръстите, които ги галеха, още плуваше в зениците на топлите им очи.
Рибена чорба и добра дума - съкровищата на рибарското селище, които никой не получава даром. Трябва да оставиш част от душата си на това място, за да го преживееш истински...
На рибарите от Ченгене скеле, които днес, по стар стил празнуват Никулден.
Автор: Яна Вълчева
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".
Благодарим и за неоценимата помощ на:
