Беше прекрасна слънчева лятна сутрин. Искаше ми се да поспя до късно, но кварталните гларуси огласяха с крясъците си цялата улица. Нямаше как … станах и се облякох. Обичам неделите, защото винаги измисляме нещо интересно и забавно, което да правим цялото семейство заедно. Сетих се, че отдавна не бяхме ловили риба. Предложих на моето семейство и те се съгласиха. След като се запасихме със солидно количество сандвичи и вода, потърсихме нашата малка надуваема лодка. Натоварихме всичко в багажника и потеглихме към морето. Живеем наблизо и това не ни отне много време. Отбихме се само до зоомагазина за да си купим необходимите неща за риболова. Аз и моята сестра имаме малки детски въдички и нямахме търпение да ги използваме.
Паркирахме близо до брега и се заехме с надуването на лодката. Справихме се сравнително бързо и излязохме в открито море. Слънцето се издигаше все по-високо в небето и започваше да става доста горещо. Морето беше спокойно и гладко като тава. Като хвърлихме въдиците със стръвта, рибата започна веднага да кълве. Имаше големи пасажи от сафрид и основно ловяхме това. Бях изненадана, че почти всеки път когато хвърлим въдиците успяваме да извадим риба. Започнахме да я събираме в няколко кофички. До обяд почти ги бяхме напълнили, а слънцето вече силно прежуряше. Не усещахме как лети времето.
Най – изненадващо в далечината видяхме няколко делфина как весело скачаха над водата. За първи път през живота си видях делфини. Изглеждаха огромни и величествени.
При поредното хвърляне на въдицата ми и успешно хващане на рибка, опитвайки се да я откача от кукичката, се надвесих доста извън лодката. Майка ми, баща ми и сестра ми бяха с гръб точно в този момент. Появиха се вълни, лодката се заклати силно и аз цамбурнах в дълбокото море. Започнах да крещя с всички сили, но водата само изпълваше устата ми и моите викове заглъхваха все повече и повече.
В този момент на отчаяние усетих нечие силно и хлъзгаво тяло да ме повдига високо над водата. Опитвах се да се задържа за него и тогава усетих перката за която мога да се хвана. Всичко продължи само няколко секунди, докато отчаяно се опитвах да си поема въздух. Огромното тяло ме изкара на повърхността, отворих широко уста и поех първата си глътка въздух. Това, което ме носеше и усещах под себе си успя да ме доближи до лодката. Тогава видях изплашените си родители, които крещяха неистово. Баща ми се хвърли във водата. Но точно в този момент успях да се хвана за ръба на лодката.
Покатерих се, обърнах се назад и тогава го видях … прекрасен, огромен делфин. Изглеждаше величествено докато бавно се отдалечаваше от нас. Той ми беше спасил живота. Едновременно треперех от страх и от щастие, защото бях спасена.
Потеглихме бавно към брега, докато майка ми се опитваше да ме успокои. И тогава го съзрях. Още веднъж. Моят най-добър приятел – сивият делфин. Сякаш ми казваше довиждане, пляскайки два пъти с опашка по водата.
Автор: Александра Златева, ОУ „Елин Пелин“
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
