Мария знаеше, че винаги ще дели мъжа си с другата му голяма любов – морето. Той на практика беше отгледан на риболовен кораб и не беше чудно, че продължи да се занимава с риболовство, като баща си и дядо си. Животът на рибарите не беше лек. Още преди слънцето да е изгряло мъжете отплаваха и се оставяха на милостта на морето. Не винаги имаха късмет и понякога уловът беше слаб. От няколко месеца нещата не вървяха добре. Уловът беше толкова, колкото да си изкарат прехраната. Сметките обаче се трупаха, а спестените пари бързо се топяха. Всички се молеха този път уловът да е добър.
Въпреки че Мария се помоли вкъщи пред иконата, вътрешно безпокойство изпълваше душата й. Цяла нощ сънува кошмари и спа неспокойно. Дали просто от притеснение не може да се наспи, или сънищата бяха предупреждение за нещо, нямаше време да мисли. Стана в ранни зори. Приготви храна и заедно с годеницата на сина си Милен изпратиха мъжете. Двете отидоха до скалите откъдето се виждаше рибарският кораб. Видяха как гларуси се събират и развълнувано кръжат, издавайки пронизващи звуци. В далечината небето сякаш беше притъмняло. В прогнозата предупреждаваха, че е възможно да има буря. Сърцето на Мария се сви от лошо предчувствие. „Не трябва да мисля негативно. Така ще привлека лош късмет – помисли си тя. Всичко е в Божиите ръце и ще се подреди по най-правилния начин.”
По традиция моряците се качваха на кораба първо най-старите, а след това младите и бързо всеки заемаше своето място и започваше да изпълнява своята работа. Бяха го правили толкова пъти, че работеха в синхрон, като добре смазана машина. Необичайното вълнение на птиците не им убяга от поглед. По-старите рибари се прекръстиха и си казаха по една кратка молитва и потеглиха.
В началото на деня не уловиха почти нищо, но това не ги обезсърчи. Решиха да навлязат в по-дълбоки води. Там късметът им се усмихна и попаднаха на пасажи от риби, които бързо напълниха мрежите. Улисани в работа не забелязаха как морето ставаше все по-развълнувано и мътно. Небето изведнъж притъмня, облаците се сгъстиха, а слънцето се скри. Ярка светкавица проблесна и разкъса небето, а след нея силен гръм като пукот изтряска. От някъде се появи силен вятър като вихрушка, който блъскаше яростно моряците от мостика. Морето се разбунтува. Вълните започнаха да се издигат застрашително нагоре и след това бурно се разбиваха в кораба. Все едно морето си играеше с листо, което подхвърляше насам и натам, а не с кораб.
Колкото и моряците да се стараеха да удържат кормилото и курса, морето имаше други планове. Със силен трясък корабът се удари в скали. Беше стар и поддаде. Дупките като пробойни започнаха да се пълнят с вода. Част от моряците от удара изпаднаха зад борда. Бурното море ги пое и притегли навътре. Падайки в морето, съпругът на Мария- Илия си помисли: „Дано синът ми се спаси, Господи. Аз не го опазих, въпреки че трябваше да видя опасността. Пази го ти и го закриляй”.
Студената вода го обгърна и той потъна, но благодарение на предпазната жилетка изплува нагоре, където с голямо усилие успяваше да поеме глътка въздух. Вълните не спираха да го заливат. Видя една дъска да плува към него и се вкопчи в нея. Накъде го блъскаше морето не знаеше. Чувстваше студ, тялото му трепереше, не знаеше колко ще издържи. Пред очите му изплува образът на Мария. Искаше му се да я прегърне за последно. Беше наясно, че морето можеше да стане неговия вечен дом, но не очакваше, че този ден ще е днес.
При удара Милен не можа да се задържи и изхвърча от кораба. Вълните го заблъскаха в скалите. Почувства все едно някаква тежест беше притиснала гърдите му. Едва си поемаше въздух, а силна болка пронизваше левия му крак. Вълните продължаваха упорито да го подхвърлят като играчка към скалите. С много труд и усилия въпреки болката, той успя да се хване за една от скалите и въпреки че беше хлъзгаво, успя да се прехвърли върху нея. Така беше на по-защитено място.
Вълните продължиха да се плискат и разбиват около скалата на която беше, но вече не можеха да го достигнат. Погледна крака си. Панталонът му беше съдран и обагрен от кръв. Не трябваше да губи съзнание. Трябваше да издържи. Сигурно от брега щяха да ги потърсят като видеха, че не се прибират. „Къде ли е баща ми? Дано да е добре.” Помисли си, а сънят се опитваше да го примами в прегръдката си.
Риболовният кораб не се прибра. Връзката с него беше прекъсната. Обявиха го за изчезнал, но поради лошите метериологични условия издирването щеше да се забави. Душата на Мария се изпълни със силна тревога за съпруга й и за сина й. Не смееше и не искаше да си мисли най-лошото. Вярваше, че всичко ще бъде наред и че скоро ще се приберат. Чакаше ги на брега заедно с другите жени и майки. Всяка се надяваше, че любимите й хора ще се върнат. Мария не спираше да се моли. Обеща да направи курбан за здраве, само живи и здрави да се приберат.
След няколко часа, когато бурята отмина, спасителните екипи се задействаха. Откриха кораба, който като разбита черупка се мяташе в скалите до едно малко безлюдно островче. Там намериха и Милен. Почти в безсъзнание и премръзнал. Мария научи новината. Синът и беше ранен, но жив. Това беше най-важното. Водеха го към най-близката болница. Тя беше раздвоена – да отиде ли в болницата или да продължи да чака новини от съпруга си. Въпреки притеснението, тя чувстваше, че Илия е жив. Знаеше, че е силен, че ще се бори и вярваше, че Господ ще й го върне. Беше спасил сина й, щеше да й върне и съпруга. Заедно с още две от жените, чиито мъже бяха спасени, се качиха в кола и отидоха в болницата.
Милен се възстановяваше вкъщи. Беше минала цяла седмица от инцидента. За баща му нямаше никакви вести. Сякаш морето го беше погълнало. В страшната буря бяха загинали двама моряци. Двама се водеха безследно изчезнали. Спасителните екипи спряха издирванията. Мария не искаше да приеме, че съпругът й е мъртъв. Тя вярваше, че ще се случи чудо и че ще се върне. Знаеше, че ако зависеше от Илия той би направил всичко възможно, за да оцелее. Имаше дългогодишен опит, който можеше да използва и силна воля. Морето беше само за смелите, не за безразсъдните и за безстрашните.
Илия не помнеше от колко време успяваше да се задържи върху повърхността на дъската, която се беше превърнала в негов спасителен пристан. Струваше му се цяла вечност. На моменти от клатенето на вълните, от студа и изтощение се унасяше за кратко, но се опитваше да се задържи буден. Надяваше се спасителните екипи да го открият. Отгоре над него като лешояди летяха птици. Беше заобиколен от непознати води. Тогава се появиха те. Неговите спасители – два делфина. Подскачаха игриво около него и издаваха успокояващи звучи. Все едно искаха да му кажат нещо. Беше чувал, че те спасяват хора в беда.
Реши да последва инстинкта си и без това нямаше друг избор. Отпусна се отново във водата, държейки се с ръце за дъската и се опита да ги последва. Те го заобиколиха и на моменти нежно го побутваха, когато видеха, че е изтощен. Така неговите спасители го отведоха до място откъдето можеше да види сушата. Това му даде надежда и той впрегна всичките си сили. Пусна дъската и заплува. Делфините не го оставиха, а го следваха. Когато наближиха брега той им благодари и се опита да им помаха. След като го видяха да стига до сушата те направиха няколко скока във водата, издадоха радостни възгласи и отплаваха.
Стъпвайки на твърда земя, краката му се подкосиха, а от гърдите му се изтръгна измъчена въздишка. Искаше му се да разцелува земята от радост. Беше спасен, като по чудо. Ако разкажеше на някого, нямаше да му повярва. Все още си мислеше, че сънува. Легна на плажа и се отпусна да си почине. Намериха го. Беше впечатлен от помощта, която получи от местните.
Все още имаше добри хора, които като разбраха какво му се е случило, го откараха в болница, помогнаха му с храна и дрехи, донесоха му телефон, за да се обади на близките си. Безмерна беше радостта на семейството му, когато чуха гласа му. Милен вече нямаше търпение да се възстанови от травмите и да започне сам търсенето на баща си, когато той ги изненада с обаждането си.
Автор: Анелия Атанасова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
