В Бургас познавах един потомък на емигрирали от Съветска Русия, белогвардейци. Казваше се Владимир Фиалковски, и аз го поздравявах със: „Здравей, батко Владко!”

Бил е учител по физкултура в Строителния техникум в Бургас и се е занимавал със спасителното дело по бургаския плаж. Каза ми, че е израснал в непосредствена близост до бургаското пристанище, в блокчето до хотел-ресторант "Приморец".

Запознахме се на бургаския Мостик, където той беше един от най-редовните рибари-въдичари. Имаше си и свое място от северната страна на парапета, преди последната тераса. Закрепяше велосипеда си, пъхвайки предното му колело в процепите на парапета, сядаше на сгъваемото столче, вадеше такъмите и започваше риболова на попчета.

Репликата му беше: „Да напълним тиганчето”, имайки предвид, че морето вече не предлагаше богат улов от попчета за въдичарите. Професионалните рибари започваха улова му с мрежи още през февруари, в непосредствена близост до брега. Така за въдичарите на моста оставаха малко и предимно дребни попчета.

Срещайки се там с въдиците, ние очаквайки да клъвне рибата, разговаряхме по различни морски теми. В същност аз бях повече слушател, като понякога му четях мои стихове за морето, но събеседникът ми беше много компетентен, сладкодумен по морските, рибарските и прочее въпроси.

Веднъж ми показа снимка с баща си. Той момче на около 6 години с познатото и от мен „колело”. Един обръч и т.н. карачка, която представляваше метална пръчка, завършваща с П-образна извивка, с която обръчът се тикаше напред и се направляваше при своето търкаляне.

Освен че ловеше черноморски попчета, бай Владо се гмуркаше за миди и рапани, въпреки че имаше по негови думи, медицински пирон в единия крак. Даже казваше, че му е по-лесно да плува във водата, отколкото да ходи по земята. Последното лято, когато се гмуркаше, беше на 81- годишна възраст.

Успях да го снимам усмихнат, екипиран с маска, шнорхел и плавници преди поредното му гмуркане, което беше и последно. Предпочиташе рапаните, защото били белтъчна храна, от която имал нужда, а мидите раздавал на съседите.

Една от темите на разговорите ни беше тази за морските ветрове и за т.н. "роза на ветровете". Помнеше ги наизуст. Редовно въртеше педалите на велосипеда по плажната алея и при една от срещите ни ми даде листче, на което беше нарисувал споменатата "роза на ветровете" с техните имена.

И сега това листче, подписано със зелен химикал: „С поздрав, Владимир Фиалковски”, стои вече ламинирано на витрината в хола ми при другите морски сувенири, които бях мумифицирал по технология, казана ми от него.

Между тях има 30 сантиметров дракон, лихнус, чернокоп,  скорпидо, звездоброец, морска лястовичка, паур, две стриди , морски игли и кончета, и други.

 В един хубав летен ден се срещнахме отново с велосипедите на крайморската алея, с батко Владко. Предаде ми една найлонова торбичка с десетина оловни тежести за риболов. Приех ги с благодарност, но в мен остана едно усещане за това, че този човек сякаш се разделя с нещо лично, с което иска да остави спомен за себе си в човек, на когото се беше доверил.

Мисля, че симпатиите ни бяха взаимни, а освен това синът му също се казваше Константин. Лятото, есента отминаха, премина и зимата, дойде новата пролет. И ето, че на познатото място отново заварих бай Владо с въдицата.

Беше началото на пролетния риболовен сезон. След този ден повече не го видях. Веднъж споменах за бай Владо, за това че не идва на моста на един от колегите рибари. Той знаеше онова, което аз не знаех. Потомъкът на руските белогвардейци беше заминал в отвъдното.

Питал съм се, с какво ме спечели този човек, че станах негов почитател? Може би с благия си характер, със сладкодумието си и с това, че беше отраснал, приел и обикнал България като своя родина.

А на мен скоро просто ми се наложи да направя справка за наименованията на морските ветрове и извадих от витрината квадратното листче с начертаните и надписани от бай Владо имена. В долния десен ъгъл на листчето прочетох познатото: „С поздрав, Владимир Фиалковски.”

Автор: Константин Корадов

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: